Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Турция: Криза по учебник

Президентите на Аржентина - Маурисио Макри (вляво), и на Турция - Реджеп Ердоган.

Активите на развиващите се пазари нямат и минута покой. Дори след като най-уязвимите им членове (Турция и Аржентина) предприеха мерки и дадоха обещания да защитят валутите си, подемът на зелените пари вгорчава живота им. Разпродажбите се интензифицираха, а валутният индекс на MSCI Inc. на 4 септември задълбочи спада си  и достигна най-ниската си стойност от май 2017-а. Просто защото към обичайните заподозрени - турската лира (която се обезцени с нови 1.3%) и аржентинското песо (с 1% спад), се добавиха и нови  "играчи". Южноафриканският ранд  пропадна с повече от 2% след новината, че икономиката на Южна Африка е навлязла неочаквано в рецесия за първи път от 2009-а, като БВП се е свил с 0.7% годишно през второто тримесечие спрямо предишните три месеца. Индонезийската рупия потъна до най-ниската си цена към щатския долар от две десетилетия насам. Значително поевтиняха мексиканското и чилийското песо.

Така след тежкия август, когато индексът на развиващите се пазари MSCI EM загуби 2.2% (пети пореден месечен спад и най-дългият губещ период от септември 2015-а), слабостта продължи и през септември. В епицентъра на бурята на развиващите се пазари през тази година са Турция и Аржентина, като резкият срив на валутите и на борсовите им индекси провокираха опасения за световен спазъм. Положението се влоши от засилването на търговското напрежение между САЩ и Китай.

Турската лира е загубила над 40% от пазарната си оценка към щатския долар през тази година, като само през август спадът е 25 процента. Проблемите й се задълбочиха след като на 3 септември се разбра, че годишната инфлация през август е набъбнала до 17.9% - над три пъти по-висока от целевите 5 процента. Което предизвика централната банка да обещае да "компенсира" паричната политика на официалното си съвещание на 13 септември. Пазарните играчи обаче не повярваха, че намесата на институцията ще е достатъчна, и продължиха да продават лири и в късния следобед на 4 септември турската валута пропадна до почти 6.70 лири за един щатски долар.

Аржентинското песо се е понижило с почти 50% към зелените пари и приключи миналия месец с 29% спад, като се окичи заслужено с приза за най-губещата измежду развиващите се валути през август. Само в рамките на един ден - на 30 август, аржентинските пари се обезцениха с почти 20% и след като "докоснаха" 42 песо за един щатски долар, приключиха търговската сесия на 39.25 песо за долар. При това въпреки решението на централната банка на страната да повиши основната лихва до впечатляващите 60% от дотогавашните 45 процента. Трусовете започнаха ден по-рано след съобщението на аржентинския президент Маурисио Макри, че се е споразумял с МВФ за ускорено отпускане на средствата по кредитната програма за страната в размер на 50 млрд. щ. долара, договорена през юни. Но вместо да успокои нервите на инвеститорите, новината увеличи недоверието им в способността на правителството да финансира дефицитите си през 2019-а и предизвика паника. Финансовият министър Николас Духовне пък обяви на 3 септември комплекс от мерки за затягане на финансовата дисциплина и отлетя за Вашингтон, за да преговаря  с МВФ. Което в никакъв случай не успокои страстите и в късния следобед на 4 септември в Европа аржентинската валута се разменяше срещу почти 39 песо за един долар.

Бившият банкер Сатяджит Дас, когото  агенция "Блумбърг" подреди сред 50-те най-влиятелни финансови фигури през 2014-а, смята, че светът е изправен пред "криза по учебник" на развиващите се пазари. Той посочи, че проблемите там се трупат още от  2013-а, когато по-ниските дефицити по текущите сметки, солидният растеж и паричната политика маскираха  предизвикателствата пред най-податливите на пазарни колебания стопанства - Бразилия, Индия, Индонезия, Турция и Южна Африка, и в тях са се влели  сериозни капитали.

А учебникарската рецепта за криза на развиваща се икономика изисква голяма доза дълг и свързания с нея национален кредитен балон, включително и неправилното насочване на средства към неефективни проекти или финансови спекулации. Като гарнитура се явяват  слаб банков сектор, бюджетен недостиг, дефицити по текущата сметка, значим краткосрочен дълг в чуждестранна валута и неадекватни валутни резерви. Плюс периоди с индустриални структури с тесни бази, зависимост от износ на суровини, институционална слабост, корупция и лошо политическо и икономическо ръководство.

Въз основа на тези критерии броят на развиващите се пазари в риск се "разлива"  далеч извън Турция и Аржентина. Заемите на тези стопанства са се умножили от 21 трлн. щ. долара (или 145% от общия им БВП) през 2007-а на 63 трлн. долара (210% от БВП) през 2017-а. Скочили са и задълженията на нефинансовите корпорации и на домакинствата. От 2007-а насам чуждестранните кредити на тези държави в долари, в евро и в йени се е удвоил - до около 9 трлн. долара. Китай, Индия, Индонезия, Малайзия, Южна Африка, Мексико, Чили, Бразилия и някои източноевропейски държави имат дългове в чуждестранни валути в размер на 20 до 50% от БВП. Като цяло развиващите се икономики трябва да погасят или да рефинансират задължения за близо 1.5 трлн. долара през 2019-а и отново през 2020-а. А много от тях не печелят достатъчно, за да посрещнат задълженията си.

Турция и Аржентина имат двойни дефицити (комбиниран недостиг по бюджета и по текущата сметка като процент от БВП) в размер съответно на 8.7 и на 10.4 процента. За Пакистан числото е доста над 10%, а за Бразилия, Индия, Индонезия, Южна Африка и Украйна то е от 5% нагоре. Тези стойности постепенно растат в Китай, в Малайзия, в Мексико, Колумбия, Чили и Полша.

От гледна точка на размера на валутните резерви, служещи за покритие на ежемесечните плащания по текущата сметка, падежите на краткосрочни заеми и амортизациите на дългосрочни кредити - общият размер на валутните резерви, разделен на 12 месеца (мярка за способността на отделната държава да посрещне неотложните си задължения в чуждестранна валута), картината е пъстра. За Турция и за Аржентина коефициентите са съответно 0.4 и 0.6, което означава, че те не могат да погасяват дълговете си без нови заеми. Покритието на Пакистан, Еквадор, Полша, Индонезия, Малайзия и Южна Африка е малко под единица. За Чили, Унгария, Колумбия, Мексико и Индия то е под две, а Бразилия и Китай са съответно с 2.5 и с 3.1 пъти. Но дори въпросното покритие да изглежда адекватно, то не е гарантирано. От една страна, защото дългосрочният дълг в определен момент става дължим за кратки срокове. От друга, валутните резерви може да се окажат труднодостъпни. Например  голяма част от валутните запаси на Китай са в щатски облигации и активи  и обръщането им в кеш е ограничено от ликвидността, цената и валутния курс. Да не забравяме, че Китай и Индия имат добре документирани затруднения във финансовите си системи. Действителният размер на китайските необслужвани задължения вероятно е няколко пъти над официалните 1.75%, а на Индия - около 10% от всичките кредити.

Последните събития в Турция и Аржентина пък показват как тези слаби страни излизат на преден план. Световната ликвидност пресъхва заради възходящия лихвен цикъл в Щатите и постепенното изтегляне на програмата за покупка на облигации, което увеличава цената на заемите и намалява капиталовия приток. Допълнителен стрес внасят санкциите, търговското напрежение, разпадът на глобалните институционални структури и растящите геополитически рискове.

Майкъл Еври - шеф на звеното за анализ на азиатските финансови пазари в клона на "Рабобанк" в Хонконг, прогнозира, че валутите на развиващите се пазари ще останат под натиск, независимо какви мерки вземат политиците, като основният въпрос в случая е колко още ще са загубите. Еври смята, че американският долар ще остане лидер по отношение на паричните единици на развиващия се свят, докато Щатите качват лихвите и увеличават фискалните разходи и  същевременно подклаждат страховете от търговски войни.

Масакацу Фукая - валутен търговец на развиващите се пазари в "Мидзухо банк", пък очаква увеличение на рисковете от разпространение на заразата от Аржентина и Турция към останалите развиващи се стопанства със слаби фундаментални показатели като дефицити по текущите сметки и високи инфлационни равнища. Сред най-уязвимите са паричните единици на Индонезия, Индия, Бразилия и Южна Африка.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във