Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ТРУС С МАГНИТУД 3.5% РАЗТРЕСЕ ПАРИЧНИЯ ПАЗАР

Трус с магнитуд 3.5% и епицентър София разтресе левовия ни паричен пазар на 26 април. Два дни по-рано столицата се люля наистина, но при 5.3 по скалата на Рихтер. Основната причина за финансовото сътресение е разместването на авоарите по левовите и валутните сметки на търговските банки при БНБ. Много от трезорите предпочетоха да намалят наличностите по доларовите си сметки при Централната банка за сметка на набъбналите си левови депозити. Това повишение трябваше да дойде от новопривлечени средства на междубанковия паричен пазар. Така общата левова равностойност в сметките на банките при БНБ ще остане на същото ниво, в резултат на което изпълнението на изискването за поддържане на минимални задължителни резерви (МЗР) ще продължи да се изпълнява стриктно. На някои от участниците на пазара им се искаше да пренасочат щатската си валута, която държат по безлихвени сметки в БНБ, в някоя първокласна търговска банка при доходност от 1.75% на годишна база и да се снабдяват с необходимите им левове от местния пазар при около 1.25 процента. Така лихвеният диференциал щеше да остане под формата на чист приход в банката. Подобно поведение беше възможно заради много добрата левова ликвидност в банковата система в началото на седмицата. Тогава еднодневните депозитни сделки се договаряха при около 1.3 процента. Лихвените нива бяха сравнително ниски, но не защото банковата система пращеше от пари, а защото банките поддържаха по-големи салда по сметките си в БНБ, отколкото се изисква, и се бяха натрупали излишъци. Те трябваше да бъдат пласирани, като в същото време трябваше да се поддържа и оптимална ликвидност за осъществяване на левовите разплащания. Ето защо предлагането на левове беше ограничено. В резултат на направените валутни трансфери търсенето на българска валута нарасна лавинообразно и не можеше да бъде задоволено. Лихвените нива на овърнайт депозитите се повишиха и при отделни контракти достигнаха 3.5 процента. Среднодневните обороти останаха стабилни на ниво от 75 млн. лева. Седмичните периоди се търгуваха при около 2.7 процента. Едномесечен междубанков депозит в левове можеше да се договори при около 3.5 процента. През предпразничните два работни дни банковите ни институции ще трябва да поддържат наличности по сметките си при Централната банка в достатъчни количества, за да могат успешно да извършват разплащанията си и да изпълнят изискването за поддържане на минимални резерви. Неудобството за дилърите идва от факта, че последният ден от регулативния период е 3 май, който пък е почивен ден. Допълнително усложнение е фактът, че сумата на резервите, които трябва да се поддържат, се определя от размера на привлечените средства на 30 април, а той от своя страна ще бъде неизвестен до приключването на работния ден. Така изпълнението на изискването за МЗР за този регулативен период няма да е достатъчно прецизно. На 22 април БНБ проведе втория от предвидените аукциони, чрез които трябва да се продаде общата сума от 90 млн. лв. номинална стойност на десетгодишни лихвоносни ДЦК. Лихвените плащания ще са на всеки шест месеца, при 7.5 процента на годишна база. Главницата ще се издължи на падежа - 17 април 2012 година. На 17 април се пласираха първите 15 млн. лв. номинал от емисията при доходност от 7.77 процента. В понеделник бяха реализирани нови 25 млн. лв., като достигнатата средна годишна възвръщаемост се повиши до 7.97 процента. За сравнение емисията в евро, заменила част от брейди книжата по външния ни дълг с падеж 15 януари 2013 г., се търгува при 7.98 процента. На 29 април Министерството на финансите, чрез организиран от БНБ търг, ще продаде поредните тримесечни ДЦК с номинал 12 млн. лева. Съкровищните бонове са безлихвени, като достигнатата средна годишна доходност от първичната им продажба се приема автоматично за основен лихвен процент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във