Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Тръмп торпилира пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Тръмп обяви, че  има готовност да наложи нови, по-високи митнически санкции срещу внасяните от Китай стоки за близо 200 млрд. долара. Тази новина успя да потопи пазарите като торпедо, ударило кораб. Американският президент  много успешно се изпокара и с Европейския съюз, и  със съседите си Мексико и Канада. Хората на бизнеса сега са притеснени, че напрежението между двата икономически колоса може да доведе до непредвидено забавяне на световния икономически ръст. Това е и основната причина за срива на цените както на корпоративните книжа, така и на суровините и материалите. Инвеститорите се устремиха да спасяват вложенията  си в по-рисковите, но по-доходни  корпоративни книжа. В резултат на масовата им разпродажба само за няколко дни китайският фондов индекс се потопи с 5.4%, щатският Down Jones Industrial Average - с 2.5%, а немският DAX - с 1.4%. Логично  мрачните настроения за представянето на икономиките в близко бъдеще доведоха до мрачни прогнози за търсенето на цветни метали и гориво. Ето защо цените както на жълтото, така и на "черното" злато потънаха с 2%, на среброто и платината - с по 4.4%, и на алуминия и медта - с по 5.5 на сто.

Дилърите загърбиха по-рисковите, но по-доходоносни инвестиции в корпоративните книжа, а също в горивата и металите, и отново се пренасочиха към по-сигурните, но носещи по-малка възвръщаемост на инвестицията държавни ценни книжа. Цените на щатските федерални книжа скочиха с 1 долар, облигациите на Германия и Франция - с по 1.5 евро, а за книжата на част от държавите от еврозоната повишението достигна 2 и дори 3 евро.

Цените и на повечето от българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, се повишиха, но с много по-умерена стъпка. Те покачиха стойността си по 20 евроцента, като доходността им затвърди низходящата си тенденция, започнала  преди три месеца. Единствено доходността на най-дългосрочната ни емисия - с падеж 2035 г., се повишава плавно и в момента е 2.63% срещу 2.2% в края на миналата година. Облигационните ни книжа - с падеж 2028-а, вече носят 1.6% годишно срещу 1.7% през март. Следващата по срочност книга - с падеж 2027 г., запази позиции на ниво от 1.39 на сто. Понижи се се възвръщаемостта и на по-краткосрочните ни емисии с падежи 2024, 2023 и 2022 година.

Държавната ни хазна продължава да отчита  излишъци, а не дефицити. Това е основният мотив Министерството  на финансите да не емитира нито една облигационна емисия на вътрешен пазар от началото на годината досега. Така интересът на местните инвеститори и дилъри се пренасочва към външните ни емисии. Цените на книжата ни - било вътрешни емисии в левове, или външни в евро, ще продължават да растат поради простата причина, че са дефицитна стока, а има предостатъчно акумулирани свободни средства. Това е и една от основните причини цената на деветгодишните ни облигации да продължава да расте, а доходността й - да се понижава. През последните седмици стойността й се повиши с 0.6 лв., а доходността се понижи със 7 базисни точки до 0.95% на годишна база. Цените на котираните по-краткосрочни книжа също се повишиха, а  доходността им се понижи - с 12 базисни точки при седемгодишните - до 0.68%, на петгодишните - с 4 базисни точки до 0.13%, и на тригодишните - с 3 базисни точки до минус 0.09 процента.

Навлизаме в летния период, който обикновено е белязан от затишие. Но като  имаме  предвид международната геополитическа обстановка, може да ни предстои  едно много "горещо" лято.

Facebook logo
Бъдете с нас и във