Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Тройка събития през седмицата оскъпи златото

Златото се упъти към 1300 щ. долара за тройунция - най-високата му котировка от ноември 2016-а насам. Това се случи, след като инвеститорите започнаха да заемат позиции в очакване на изхода от голямото трио от събития на 8 юни: предсрочните избори във Великобритания, потенциалната драма около изслушването на бившия директор на ФБР Джеймс Коми в Сената на САЩ и официалното съвещание на управителния съвет на Европейската централна банка за монетарната политика.

Сериозно влияние оказва и напрежението в Близкия изток, избухнало след решението на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет да изолират Катар заради подкрепата му за Иран и за ислямистки групировки.

Цената за незабавна доставка на жълтия метал достигна в сутрешната търговия в Лондон на 7 юни 1296 щ. долара за тройунция - най-високата от 9 ноември 2016-а. В късните следобедни часове тя "отстъпи" до 1292.50 долара.

От началото на 2017-а златото е поскъпнало с 13%, но анализатори на събитията в бранша очакват атака на "кота 1300" в близко бъдеще. 

Според усреднената прогноза на 15 експерти, анкетирани от Асоциацията на търговците на метала в Сингапур през седмицата, скъпоценната суровина ще приключи годината на ниво от 1350 щ. долара за тройунция. Управителният директор на "Уестголд рисорсиз" - Пийтър Кук, пък обяви на 7 юни, че очаква подем на златото до 1400 щ. долара за тройунция до 31 декември 2017-а. Двигател на този растеж са високите пазарни колебания, провокирани от големите дози несигурност по света. 

Успоредно със златото поскъпнаха и други активи, ползвани като спасителни убежища при кризи от различен характер. Най-значимо нараснаха швейцарският франк и японската йена. Валутата на Катар обаче потъна до най-ниската си цена към американската за последните 11 години. Това стана в късната търговия на пазара на сделки с незабавно изпълнение (spot) на 7 юни заради опасенията за дългосрочно влияние на дипломатическия конфликт с другите държави от Персийския залив върху икономиката на страната.

Доларът се котираше срещу 3.6517 риала - най-скъпо от юли 2005-а, по данни на агенция "Томсън Ройтерс". Катарската парична единица е фиксирана на 3.64 към щатската с разрешени малки отклонения около това ниво.

На пазара за едногодишни форурдни контракти (който банките използват за хеджиране срещу бъдещи отклонения на spot цените) риалът се търгуваше стабилно с 250 базови пункта надбавка спрямо долара.

Петролните котировки обаче се установиха под 50 щ. долара за барел след краткотраен ръст, защото инвеститорите не смятат, че напрежението между скараните партньори от Залива ще предизвика сериозен срив на доставките на черно злато. От една страна, подобни "бунтове" срещу Катар избухват периодично, откакто през 1995-а Доха осъществи първата доставка на втечнен газ от най-голямото находище за природен газ в света, което експлоатира заедно с Иран. Емирството е и най-големият износител на втечнен газ на световния пазар с 30% от общото количество на експорта през 2016-а. Има и не повече от 2% дял в производството на суров петрол.

Именно приходите от газ превърнаха Катар в най-богатото световно стопанство със 130 хил. щ. долара годишен доход на човек от населението. Те пълнят и богатия държавен фонд на страната Qatar Investment Authority (QIA), чиито активи се оценяват на 335 млрд. долара. QIA позволи на Доха да се изтръгне от опеката на могъщия си съсед Саудитска Арабия и да изгради собствени отношения с други държави. Сред тях са САЩ (чието централно военно командване в региона е в Катар), Иран, а през миналата година - и Русия, където инвестира 2.7 млрд. щ. долара в държавната компания "Роснефт". 

Бизнес интересите на Доха се простират до някои от най-важните точки на света.

В Германия държавният фонд на Катар QIA е най-големият акционер в националния производител на коли "Фолксваген" с дял на стойност от почти 11.6 млрд. щ. долара, включително притежава преференциални акции.

Членове на кралското семейство на емирството притежават общо около 6.1% дял в "Дойче банк" според последните данни, подадени към контролните органи, и малко под 9% според запознати със сметките лица. Кралската фамилия е подала молба до германския финансов регулатор да й позволи да увеличи дела си в германския банков лидер над 10 процента.

В Швейцария QIA играе водеща роля в сделката за поглъщането на Xstrata от швейцарския брокер на суровини "Гленкор" за 29 млрд. щ. долара през 2012-а. Обединението отрежда 8.49% дял на QIA в "Гленкор" - на стойност 4.51 млрд. долара, по данни на агенция "Блумбърг".

Във Великобритания QIA се включва в двете фази за набиране на частни средства от "Барклейз", която се отказа от държавна парична инжекция по време на финансовата криза от 2008-а. В резултат Катар придобива 6% дял в британския кредитор, оценяван в момента на 2.76 млрд. щ. долара. 

В Щатите QIA и световният инвеститор в търговски имоти Brookfield Property Partners създават през 2015-а съвместно дружество за "Манхатън запад" - проект за изграждане на два небостъргача за офис площи и два по-малки - за жилища, плюс публичен парк в западната част на Ню Йорк за 8.6 млрд. щ. долара. QIA ще получи 44% дял от проекта и е открил офис в Ню Йорк като част от плановете си да инвестира 35 млрд. долара в Щатите до 2020-а, за да разнообрази вложенията си. Засега не е ясно дали тези инвестиционни намерения няма да пострадат от възникналия дипломатически сблъсък между Катар и другите арабски държави. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във