Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Трилион долара в норвежката касичка

Оценката на авоарите в държавния фонд на Норвегия удари 1 трлн. щ. долара - за първи път от създаването му през 1996-а. Този резултат се дължи на  растящите котировки на фондовите борси и на по-слабата американска валута и  се е случило на 19 септември в 2,01 ч. местно време, съобщи поделението на норвежката централна банка - "Норгес банк инвестмънт мениджмънт" (НБИМ). То  управлява инвестициите на дружеството. Главният изпълнителен директор на фонда Ингве Слингстад признава, че не е очаквал тази  кота  някога да бъде преодоляна. 

На пръсти се броят конкурентите на норвежкото държавно дружество от гледна точка на размера на активите му. По-висока е единствено оценката на японския правителствен пенсионен инвестиционен фонд от 144.9 трлн. йени (1.3 трлн. долара) от  края на март. Ако се разшири "асортиментът" от юридически субекти, Китай изпъква с около 3 трлн. щ. долара валутни резерви. Купища пари има и във фирмите за управление на активи  "Блек рок" - 5.7 трлн. долара, и "Вангард груп" - 4.4 трлн. долара.

Екстремната наличност, почти равна на БВП на Мексико, не е еднозначно добра новина. Просто защото огромният размер на  своеобразната спестовна касичка е истинско предизвикателство за откриване на пазари, в които да бъде инвестиран. Не са малко и преимуществата да бъдеш голям, особено за малка организация като НБИМ. В офисите й по света (Осло, Ню Йорк, Лондон, Шанхай и Сингапур) работят около 550 души. А разходите за управлението се равняват на едва 0.02% от стойността на активите през второто тримесечие - доста под 0.07% , колкото е било преди пет години. Намалението е постигнато въпреки инвестициите на фонда в недвижима собственост в размер на 200 млрд. крони (26 млрд. долара) към края на юни (включително и имоти на нюйоркския "Таймс скуеър", парижката "Шанз Елизе" и лондонската "Риджънт стрийт".

Засега Слингстад смята за безполезни инвестициите в нови класове активи  от рода на инфраструктура, защото те биха повишили разходите в името на незначително увеличение на приходите. Няма смисъл да се върви и към по-широка диверсификация в свят, където цените и лихвените проценти се уеднаквяват. Не се водят и интензивни дискусии за раздробяването на фонда на по-малки дружества, въпреки че правителството предлага той да се извади от централната банка и да се засили надзорът.

Оттук нататък Осло очаква националният държавен фонд да продължи да набъбва и към 2025-а оценката му да достигне 10.5 трлн. крони (1.3 трлн. щ. долара при сегашния валутен курс). Подобни оценки обаче не се смятат за надеждни, а мениджърите на фонда постепенно губят оптимизма си заради рекордно ниските лихвени проценти и трудно постижимата целева доходност. Като капак управителят на "Норгес банк" - Ойстен Олсен, предупреди, че понижението на цените на суровия петрол означава, че фондът вече е прехвърлил "билото".

Междувременно норвежкото правителство направи директни тегления от дружеството - за първи път в историята му, и се очаква през тази да ползва  още около 70 млрд. крони. Очакваната годишна доходност на инвестициите му пък е намалена от 4 на 3 процента. Не е особено благоприятно и полученото разрешение фондът да увеличи вложенията си в акции от 60 на 70 процента. Просто защото фундаменталните показатели на световната икономическа система и на търговията се влошават заради  растящия геополитически риск - факт, който не е позитивен за дружество, притежаващо 1.3% от глобалните акции.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във