Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ТРЕСКА ТРЕСЕ ИНВЕСТИТОРИТЕ

Не лятна или марсилска, а истинска инвестиционна треска тресе както финансовите институции, така и юридическите и физическите лица, разполагащи със свободни парични средства. Те се чудят къде да вложат парите си, така че, от една страна, да са на сигурно място, а от друга, да носят повече доходност. За съжаление на междубанковия паричен пазар вече не се достигат високите лихвени нива, познати ни от 2000 г., когато доларовите сделки се договаряха над 7% на годишна база, а по евровите достигнаха за кратко и 5 процента. През същата година на паричния междубанков пазар лихвите се колебаеха от 0.5 до 15%, в зависимост от търсенето и предлагането. Основните лихви в САЩ дълго време (близо две години) бяха фиксирани на 1% на годишна база и след като от средата на миналата година досега бяха коригирани със стъпка нагоре осем пъти един след друг 25 пункта, те достигнаха до 3% и в момента са на това ниво. От средата на 2003 г. пък основната лихва в еврозоната е закована на неизменните 2% на годишна база и този факт вече създава проблеми както за еврото, така и за икономиката на Европа. В България основният лихвен процент, за разлика от САЩ и Европа, където основните лихви се диктуват от централните им банки, се определя от лихвените проценти достигнати на междубанковия паричен пазар. Доскоро за ОЛП автоматично се приемаше достигнатата средна проста годишна доходност на аукционите за продажбата на тримесечни безлихвени държавни съкровищни бонове, които се смятат за инструмент на паричния пазар. От 1 февруари тази година основната ни лихва е в пряка зависимост от средната аритметична величина на индекса ЛЕОНИЯ за работните дни на предходния календарен месец. Той пък се определя от лихвените проценти, при които реално са се сключвали еднодневните депозитни сделки. В момента неговата стойност е 2.06%, валидна за юни. Така на практика най-ликвидният и сигурен пазар - междубанковият, вече не е така атрактивен. Той повлече и пазара на държавни ценни книжа. Така например десетгодишните щатски държавни книжа се търгуват при 3.97% годишна възвръщаемост, а немските при 3.15 процента. Българският им аналог пък носи около 3.75% годишна доходност. Цитираните дотук годишни лихвени проценти на възвръщаемостта за инвестициите в щатски долари, евро и български левове са достатъчно ниски за да впечатлят който и да е инвеститор. Ето защо в търсене на нови алтернативи къде да се вложат свободните авоари станахме свидетели на поскъпването дори и на недвижимите имоти.През изминалата седмица банковите институции разчитаха на малко над 1 млрд. лв. по сметките си в Българска народна банка. Сумата е достатъчна за поддържане на минималните им задължителни резерви, както и за обезпечаване на междубанковите разплащания. В такава обстановка - на отлична левова ликвидност, лихвените проценти по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки на междубанковия паричен пазар се закрепиха на стабилните равнища от 2.05% - на толкова се договаряха и депозитите в евро на международните финансови пазари. През следващите пет дни банковата общност ще приключва поредния едномесечен период за регулиране на минималните резерви, изтичащ на 3 юли. Предвид безпроблемното приключване на регулациите, на каквито сме свидетели вече от една година, не очаквам каквито и да е изненади и сега. По-скоро ще се сключват сделки на сегашните лихвени проценти или те леко ще се понижат до около 2% в резултат на по-активното предлагане на натрупаните до момента свръхлевови резерви.

Facebook logo
Бъдете с нас и във