Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СВРЪХЛИКВИДНОСТТА - ЧУДОТО НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР

Паричният ни пазар продължи да се подчинява на натиска на огромната левова маса, затрупала сметките на търговските ни банки в БНБ. Някои от участниците на пазара не могат да се нарадват на тази ситуация, но други страдат от продължаващото вече трети месец чудо, наречено свръхлевова ликвидност на банковата ни система. Това разминаване в чувствата идва от факта, че лихвите по търгувания за кратки срокове левов ресурс си остават на много ниски нива. Средствата, които банките държат в БНБ, се използват освен за текущи разплащания между самите тях и техните клиенти също и за поддържане на минималните задължителни резерви. Както знаем, те са 8% от целия привлечен ресурс в дадена банка. На практика ежедневните салда по левовите сметки са около 350 млн. лв., или поне толкова са били през последните месеци на миналата година. Поне още толкова е била и левовата равностойност на валутните сметки, защото по привлечения ресурс в чуждестранна валута могат да се поддържат резерви в долари, евро, швейцарски франкове или левове. Така среднодневно банките държат по безлихвените си сметки в Централната банка около 700 млн. лева. Те са приблизително на 8% от близо 10 млрд. лв. депозити на фирми и граждани. От началото на март общата сума в лева и валута по сметки на търговските банки при БНБ надхвърли 800 млн. лева. Това означава, че ежедневно 100 млн. лв. са бездействали, т.е. не са били използвани за минимални резерви. Предлагането им на междубанковия паричен пазар и липсата на адекватно насрещно търсене продължи да държи лихвените проценти по търгуваните еднодневни депозити на нива малко над 1% на годишна база. За сравнение през изминалата 2001 г. те са били средно 3.7 процента. Седмичните депозитни сделки се договаряха между 1.4 и 1.9 процента. Около 3% на годишна база струваха месечните договори. Среднодневните обороти останаха твърде ниски - 70 млн. лева. На 18 март БНБ проведе аукцион за продажба на лихвоносни дългосрочни съкровищни облигации с оригинална срочност 7 години и 3 месеца. Общото планирано количество е от 90 млн. лв. номинал. Емисията е от отворен тип, т.е. общата й сума ще се предлага за продажба не наведнъж, а чрез няколко поредни търга. Така на 20 февруари се пласираха 30 млн. лв. при достигната средна годишна доходност от 7.17 процента. Сега се продадоха още 25 млн. лв. при възвръщаемост от едва 7.04 процента. По-ниската доходност изглежда повече от логична, след като на вторичния пазар тази емисия се търгува при 6.95-7.00 процента. Сделки с последно емитираните петгодишни книжа се сключваха в тесните граници между 6.47 и 6.5 процента. ДЦК с остатъчна срочност до падежа от четири години можеха да се договорят при около 6.2 процента. Тригодишни държавни облигации пък се котираха при 5.8 процента. Дилърите засега се въздържат от договаряне на едногодишни остатъчни срокове, защото на 25 март Централната банка ще проведе аукцион за продажба точно на книжа с такава срочност. Емисията е безлихвена, а общата й номинална стойност от 20 млн. лв. ще се продава наведнъж. Последните облигации с такъв срок до падежа се пласираха на 14 ноември 2001 г. при средна годишна доходност от 5.11 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във