Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СВОБОДА И ИНВЕСТИЦИИ

Защо някои държави притеглят инвеститорите като магнит, а други са като прокажени? Някои икономисти обясняват този факт с наличието, респективно с липсата, на технологичен прогрес. Други се позовават на разпределението на продукта. Трети сочат зависимостта между бедността и тропическия климат. Според тазгодишния доклад на свободомислещия канадски институт Фрейзър за степента на икономическа свобода по света горните тези са несъстоятелни.В проучването подкрепата за държавите се измерва със степента на икономическа свобода в тях, определена от ниски данъци, защита на частната собственост, свобода на договаряне, свободна търговия и парична стабилност. Оценките варират от нула (най-малка икономическа свобода) до десет (най-голяма). Тази година начело в класацията на 123 страни (ползвани са данните, подадени през 2002-ра) отново е Хонконг (8.7 точки), смятан за най-свободното в икономическо отношение (не политическо) място на света. Следва Сингапур (8.6 точки), а третата позиция си поделят САЩ, Великобритания, Швейцария и Нова Зеландия (с по 8.2 точки всяка). В дъното на таблицата са държави, в които липсва както политическа, така и икономическа свобода - Венецуела под ръководството на Уго Чавес, управляваната от хунта Мианмар и Зимбабве на Робърт Мугабе. Ревностните инвеститори в Русия пък трябва да знаят, че страната е на 114-о място (5 точки) и е непосредствено преди Конго Бразавил. България е 78-а с оценка от шест точки, като през 2001 г. е била на 91-о място с 5.7 точки. Северна Корея и Куба не участват в класацията, защото липсват данни за тях.От 1980 г. насам средната оценка за икономическа свобода се е повишила от 5.1 на 6.5 точки. Една от причините е по-здравата парична политика и оттам - ниската инфлация. Само 15 от общо 104 страни, които присъстват във всичките изследвания през този период, са имали двуцифрена годишна инфлация, измервана чрез индекса на потребителските цени, срещу 76 държави през 1980 година. На второ място, правителствата са намалили данъчната тежест, като през 2002 г. нито една от участващите в класацията страни не е имала ДОД, по-висок от 60%, докато през 1980 г. в 49 държави цифрата е надхвърляла това ниво. По-свободни са станали и финансовите и валутните пазари. През 1980 г. в 36 страни е имало черен пазар на валута, на който цените са били с 25% по-високи от официалните. През 2002-ра подобен феномен се е наблюдавал само в четири държави. Икономическата свобода, твърдят авторите на проучването, допринася много за притока на инвестиции в бедните държави, които имат спешна нужда от икономически растеж. Двадесет процента от най-свободните по този критерий страни инвестират близо 11 хил. щ. долара на работник, или над 12 пъти повече от 20% от стопанствата в дъното на класацията. Ефектът от икономическата свобода върху така ухажваните директни инвестиции е още по-голям. Една пета от най-свободните страни привличат повече от 3 хил. щ. долара директни инвестиции на работник, срещу едва 58 щ. долара в държавите, намиращи се в последната пета на таблицата. Нещо повече, свободните икономики използват по-рационално средствата си - авторите на проучването доказват, че инвестициите в тях са със 70% по-ефективни, отколкото в страните без икономическа свобода. Този факт от своя страна води до по-бърз ръст на БВП. След необходимите корекции заради различните първоначални приходи, климат и др., е установено, че страните, които имат оценка за икономическа свобода под 5 точки, са реализирали от 1980 до 2000 г. средно под 0.4% годишен ръст на БВП. Онези пък, които са получили над 7 точки, отчитат среден ръст от 3.4% годишно за същия период. Очевидно икономическата свобода води надалеч.

Facebook logo
Бъдете с нас и във