Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СВЕТОВНИЯТ ПАЗАР НА ПШЕНИЦАТА ПРЕЗ 2004/05 Г.

Рядко на пазара на зърно година с година си приличат И през стопанската 2004-2005-а картината на световния зърнен пазар е коренно различно от тази, която наблюдавахме през предишните години. Според доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), оповестен на 9 февруари 2005-а, производството на зърнени храни в света през 2004-2005 г. ще надхвърли 2 млрд. тона. Безспорно рекордната за човешката история зърнена реколта е сензационен факт, но експертите акцентират най-вече върху динамиката на производството. За пръв път от 1999 г. насам данните показват изпреварващото развитие на производството на зърно в световен мащаб, в сравнение с потреблението и като следствие на това - възстановяване на световните запаси. Същата характеристика има и балансът на пшеницата през този сезон.Таблица 1Световен баланс на пшеница (в млн. т) 2000/01 2001/02 2002/03 2003/04 2004/05*Начални запаси 208.9 206.5 202.1 167.6 131.0Производство 581.4 580.9 567.0 552.8 622.2Потребление 583.8 585.4 601.4 589.5 607.8Търговия** 104.0 110.8 110.0 105.3 108.2Крайни запаси 206.5 202.1 167.6 131.0 145.4*Прогноза от 10.02.2005 Източник: FAS USDA World Market and Trade p.47** юни/юлиТакава радикална промяна в балансовите числа стана възможна главно благодарение на добрите реколти от пшеница в Северното полукълбо. Увеличеното предлагане на зърно промени вектора на ценовото развитие и през първите осем месеца на 2004-2005 г. движението на международните котировки беше подчинено на изразен низходящ тренд.Според актуализираните прогнозни данни, производството на пшеница в света през 2004-2005 г. ще нарасне с над 69 млн. т - до рекордните 622 млн. тона. Годишният прираст на потреблението е значително по-скромен - само 18 млн. т (до 607.8 млн. т), което предполага увеличение на крайните запаси от 131 на 145 млн. тона. Основна заслуга за рекордния световен добив имат страните от Стария континент и най вече разширеният състав на Евросъюза (ЕС-25), където по данни на USDA реколтата от пшеница възлезе на 136.7 млн. т в сравнение със 106.5 млн. т през 2003-2004-а. Рязко увеличение на производството в сравнение с неблагоприятната 2004 г. беше отбелязано в Канада и Аржентина - съответно 25.9 млн. и 16 млн. т, спрямо 23.6 млн. и 13.5 млн. тона. При другите две държави от групата на основните експортьори Австралия и Съединените щати реколтата беше по-слаба за разлика от 2003-2004 г.: САЩ - 58.7 млн. т (63,8 млн. т) и Австралия - 21.5 млн. т (26.2 млн. т). Австралия обаче започна годината с висок аванс от преходни запаси (5.5 млн. т) и до голяма степен успя да запази експортния си потенциал. Респектират реколтите в черноморската група (производство 2003-2004 г.): Русия - 45.30 млн. т (34.1 млн. т); Украйна - 17.50 млн. т (11.5 млн. т); България - 3.5 млн. т (1.7 млн. т); Румъния - 6.50 млн. т (2 млн. т). Пазарните анализатори причисляват към тази група и Казахстан, където производството на пшеница през сезона бележи спад с 1.5 млн. т - до 10,0 млн. тона. Независимо от това на държавите от Черноморския регион се падат над 13% от световното производство и 15-17% от световния износ. Увеличеното производство на пшеница в световен мащаб доведе до рязко увеличение на излишъците от зърно в основните страни износителки и изостряне на конкурентната борба между тях за пазарите в Азия, Средния и Близкия изток.Според актуализираните прогнозни данни на Министерството на земеделието на САЩ (9-10.02.2005 г.) през 2004-2005-а обемът на световната търговия с пшеница ще се увеличи само с 2.7 млн. т (2.5%) в сравнение с 2003-2004-а, или до 108 млн. т, което далеч не е адекватно на прираста на производството (69 млн. т или 12.5%). Стагнацията в търговията се обяснява главно с намалената нужда от внос на пшеница в ЕС и други европейски държави (6.7 млн. т спрямо 10.1 млн. т през 2003-2004 г.). През този сезон обаче Пакистан ще се превърне от нетен износител в нетен вносител на хлебно зърно (1.5 млн. т). По-големи потребности от внос имат Китай (8 млн. т спрямо 3.7 млн. т през 2003-2004 г.), Алжир (4.3 млн. т срещу 3.9 млн.т през 2003-2004 г.) и Ирак (3.3 млн. т спрямо 1.9 млн. т през 2003-2004 г.). Импортните нужди на Египет ще останат на равнището от миналата година - 7.5 млн. тона. Световният съвет по-зърното (IGC) е още по-консервативен в своите оценки за динамиката на световната търговия - увеличение само с 1 млн. т в сравнение с миналия сезон, или до 103 млн. т (105 млн. през 2002-2003 и 107 млн. т през 2001/2002 г.).Началото на 2005 г. бе белязано с нова ескалация на конкурентната биткамежду износителите. На 19 януари Еврокомисията взе решение за възобновяване на субсидирането на износа на пшеница за трети страни. Провеждането на търгове за субсидиран износ беше спряно от 1 август 2003-а поради рязкото намаление на производството на зърно през същата година (EС-15 - 90 млн. т в сравнение със 104 млн. т през 2002-ра). През 2004-а положението коренно се промени и в разширения състав на Евросъюза (ЕС-25) беше прибрана рекордна реколта от пшеница -136 млн. т, което е с 30 млн. т повече от прибраните количества година по-рано. (вж табл. 2). Таблица 2Баланс на пшеница в ЕС - 25 (в млн. т) Мека пшеница Пшеница Дурум2003/04 2004/05* 2003/04 2004/05*Производство млн.тПлощи млн.хаДобив т/ха 97,918,25,4 124,5 19,5 6,4 8,33,82,2 11,44,02,8Начални запаси 16.5 9.3 2.0 3.6Предлагане - общо 118.4 138.4 12.4 16.3Потребление - общо 103.2 104.8 7.9 9.1Износ (в т.ч. брашно и др.) 7.2 12.5 0.9 1.0Крайни запаси в това число: интервенционни запаси- свободен пазар 9,30,29,1 21,16,015,1 3,603,6 6,206,2Източник: COCERAL Междувременно рязкото покачване на курса на еврото спрямо щатската валута влоши перспективите за развитие на западноевропейския износ. Заради неконкурентните цени европейските износители изгубиха важни международни търгове и дори традиционните купувачи на зърно от ЕС започнаха да пазаруват пшеница от Русия и Аржентина. През ноември 2004-а фермерските организации, подкрепени от търговската гилдия, настояха за решителна намеса на Европейския парламент за излизане от експортната блокада. Опасността от загуба на пазарите в Близкия и Средния изток се превърна в политически въпрос и под натиска на аграрното лоби Еврокомисията взе решение за възобновяване на субсидирания износ, въпреки протестните гласове от другата страна на Атлантика. Резултатите от първия експертен търг, проведен в началото на февруари, бяха разочароващи за европейските производители и експортьори. Размерът на експортната субсидия беше изненадващо малък - само 4 евро на тон, а количеството едва 134 хил. тона. В търговските среди на Запад се формира мнение, че подновявайки субсидирането на износа еврокомисарите сериозно се опасяват от ответните мерки на Съединените щати. В случая явно става въпрос за евентуално реанимиране на програмата на САЩ за стимулиране на износа, която се задейства, ако експорта на селскостопанска продукция от Щатите е възпрепятстван от непазарни форми на конкурентната борба. Натискът на зърненото лоби обаче се оказа по-силен от тези страхове. На четвъртия търг (24 февруари) размерът на експортната компенсация беше увеличен до 8 евро на тон, а лицензираното количество за износ достигна 295 хил. тона. Независимо от по-благоприятните перспективи за развитие на износа производителите и търговците от ЕС смятат, че положението с излишъците от зърно в съюза все още е критично. Субсидирането на експорта в момента е от полза предимно за районите, които се намират в непосредствена близост до морски пристанища (Франция, Германия), тъй като хазната на общността не покрива транспортните разходи до експортните терминали. За да се възползват от субсидията, унгарците и чехите трябва да понесат разходите за транспортиране на пшеницата си до Констанца (Румъния), Копер (Словения) или до Ротердам, а това ще им коства от 20 до 30 евро на тон. Този проблем може да бъде решен чрез включването в обсега на субсидирания износ и на количествата пшеница от интервенционните запаси. Тогава централноевропейските държави ще могат да претендират за покриване на транспортните разходи до най-близкото морско пристанище. Правителството на Чехия вече поиска от Евросъюза провеждането на специален търг за реализиране на излишъците от пшеница (2 млн. т), вкарани в интервенционния запас след прибирането на рекордната житна реколта (5 млн. т). Унгарците също настояват за помощ, тъй като не разполагат с достатъчна площ за складиране на интервенционното зърно. В търговските среди усилено се говори, че въпросът с насочването на пшеницата от интервенционните запаси към експортните терминали вероятно ще бъде решен положително през близките седмици, но това едва ли е добра новина за износителите от нашия регион.През 2004/05 г. предлагането на пшеница на международните пазари превишава търсенето и водещите страни износителки са принудени да правят сериозни компромиси във външноикономическата си политикаПрез 2004-а представителите на Американската асоциация на производителите на пшеница (US WA) за пръв път от много години насам посетиха Техеран. През февруари беше съобщено за посещение на представителна делегация на Асоциацията на производителите на пшеница от САЩ (U.S. Wheat Associates) в Хавана за договаряне на големи продажби на хлебно зърно за Острова на свободата. Може би преди няколко години тази информация щеше да предизвика истинска сензация, но в момента тези неща се възприемат спокойно, а обемът на вече договорения износ на пшеница от Съединените щати за Куба надхвърли 500 хил. тона. Въпреки това като цяло динамиката на американския износ е негативна в сравнение с миналата година. Американското министерство на земеделието предвижда през 2004-2005-а обемът на експорта на пшеница от страната да възлезе на около 28 млн. т, с близо 4 млн. т по-малко в сравнение с 2003-2004 година.Характерна особеност на пазарната конюнктура през последните месеци е увеличеният износ от основните производители в Южното полукълбо - Австралия и Аржентина. Най-агресивни са аржентинските експортьори, които превземат нетрадиционните за тях пазари с изключително конкурентните си цени. Становището на експертите е, че подновяването на субсидирания износ от Евросъюза цели преди всичко неутрализиране на ценовото предимство на аржентинското и черноморското зърно. Както вече споменахме, на държавите от Черноморския регион се падат над 13% от световното производство на пшеница и 15-17% от световния износ. Същевременно специалистите обръщат все по-голяма внимание върху нарастващото влияние на конюнктурата в нашия регион върху развитието на световните зърнени пазари. Думата черноморско зърно придоби ключово значение в докладите на реномирани международни организации и големи търговски къщи. През ноември 2004-а Файненшъл Таймс оповести, че най-голямата зърнена борса в света - Чикагската (Chicago Bord of Trade), проучва възможността да започне търговия с контракти черноморска пшеница (Black Sea wheat), В януарския брой на американското издание Уърлд Грейн (World Grain) излезе подробна аналитична публикация, посветена на ситуацията в нашия регион и възможностите за развитие на фючърсна търговия с черноморско зърно (Futures Hope for Black Sea contracts). Авторът й Сай Матайс (бил е член на борда на директорите на Чикагската борса и президент на Зърнената борса в Минеаполис - Minneapolis Grain Exchange) споделя, че освен Чикагската борса повишен интерес към въвеждането на черноморски фючърс проявяват и други представителни международни и регионални организации, в това число и борсата в унгарската столица - BCE ( The Budapest Commodity Exchange).

Facebook logo
Бъдете с нас и във