Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Страх и алчност... в битка за пазара

Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД

 

Севернокорейския лидер го сърби пръста и постоянно си играе с пусковото копче за изстрелване на ракети. Напоследък тези му занимания зачестиха, а това е сериозен повод за безпокойство. Безпокойството поражда неувереност за утрешния ден, а неувереността прави инвеститорите плашливи, кара ги да се боят за инвестициите си.

Страхът и алчността - двете въздесъщи движещи сили на пазарите, са в постоянно единоборство. Когато страхът надделее, се повишава цената на държавните ценни книжа и се понижава тази на корпоративните. И обратното - когато алчността вземе връх, борсовите индекси отскачат нагоре.

Изстрелваните в океана ракети подкопават и устойчивото развитие на световните икономики, и инфлационните процеси. Ето защо всяка ракета удря директно по възможността централните банки на САЩ и в Европа да прибегнат към повишаване на основната лихва. Така на практика ерата на ниските лихви и на ниската доходност от инвестициите в държавни книжа се удължава.

През седмицата цените на 10-годишните щатски и немски държавни облигационни емисии се повишиха с по 30 цента. Със същата стъпка се покачи цената и на търгуваните на международните пазари полски и румънски емисии от държавни ценни книжа. Само за един ден германският фондов индекс DAX се срина с 250 пункта, но възстанови 100 пункта още на следващия ден. В същото това време щатският Dawn Jones Industrial average потъна само със 100 пункта. След това не само че ги възстанови напълно, но и успя да завърши деня с повишение. В такива ситуации една от търсените инвестиционни възможности е златото. Ето защо цената му на 29 август се изстреля нагоре с 30 долара за тройунция.

Българските еврооблигационни емисии също бяха обект на засиления интерес на инвеститорите. Най-дългосрочните ни емисии с падежи през 2035 г., 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха с по 30 евроцента. Доходността на тази с падеж след 18 години се понижи с 1 базисен пункт - до 2.68% на годишна база. Емисията с остатъчна срочност от 11 години падна с 3 пункта до 1.77% и на 10-годишната - с 5 базисни пункта - до 1.57% годишно. Така спредът на последната спрямо аналогичната германска облигация достигна нивото от 120 базисни точки и е на исторически ниско равнище.

Цените на следващите две емисии - със срочност до падежа 7 и 6 години, също се устремиха нагоре, но с по-скромните 10 евроцента. Сделките с тях вече носят на купувачите годишна доходност по-ниска с 1 базисен пункт спрямо предната седмица и тя е съответно 0.99% и 0.49% на годишна база. Търговията с най-краткосрочната ни емисия с падеж 2022 г. се върти около годишна доходност от 0.19 процента. Тук искам дебело да подчертая, че достигнатата доходност на всички български еврооблигационни емисии е исторически най-ниската, откакто са пуснати в обращение.

Свръхликвидността в банковата ни система, след приспадане на задължителните резерви, както и нетната експозиция към други банкови институции е близо 12 млрд. лева. Тази сума търговските ни банки поддържат в сметките в Българската народна банка и в други първокласни чуждестранни банкови институции. За това „удоволствие“ банките ни плащат 0.4% годишна лихва, т.е. банковата ни система губи 48 млн. лв. всяка година и това ще продължи, докато ЕЦБ поддържа основната си лихва по депозити да бъде минус 0.4 процента. Всяка купена краткосрочна държавна ценна книга при доходност около 0% спестява на банката купувач плащането на лихва за поддръжката на наличностите й при централната ни или друга банка. Това обяснява защо доходността на търгуваните на вътрешния ни междубанков пазар книжа със срочност 6 месеца е минус 0.25%, а на тези с падеж след 3 години е 0.00 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във