Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СТОКИТЕ И МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ СЕ ПРЕОЦЕНЯВАТ ПОНЕ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ СТОКОВО-МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ са активи, държани за продажба (стоки и продукция) или намиращи се в процес на производство (незавършено производство), или пък материали и запаси, които се изразходват в производствения процес или при предоставянето на услуги.НЕТНА РЕАЛИЗИРУЕМА СТОЙНОСТ е предполагаемата продажна цена минус разходите за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.Международен счетоводен стандарт 2 урежда счетоводното третиране на материалните запаси, а по-специално - признаването на доставната им стойност като актив и последващото й отчитане като разход.Стандартът се прилага за всички материални запаси с изключение на:* незавършено производство, възникнало по договори за строителство;* финансови инструменти;* стоково-материални запаси в земеделието, горското стопанство, полезните изкопаеми;* биологичните активи, свързани със земеделската дейностОЦЕНКАСтоково-материалните запаси трябва да се оценяват и представят във финансовите отчети по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност. Доставната стойност на стоково-материалните запаси включва всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето им до сегашното местоположение и състояние.Покупната стойност включва покупната цена, мита, такси, невъзстановими данъци (ДДС без право на данъчен кредит), транспортни разходи и други без отстъпките. Съгласно допустимия алтернативен подход в МСС 21 - Ефекти от промяната на валутните курсове, покупната стойност може да включва и валутни разлики.Разходите за преработка са преките разходи за отделните продукти, разпределяемите общопроизводствени разходи. Те биват също променливи и постоянни разходи.Постоянните общопроизводствени разходи се разпределят на база нормален капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода при нормални условия, като се имат предвид и плановите ремонти. Размерът на постоянните общопроизводствени разходи, начислен за всеки произвеждан продукт, не се увеличава в резултат на нисък обем на производство или когато предприятието е в престой. Неразпределените общопроизводствени разходи се признават за текущи разходи в периода, в който се правят.В периоди на необичайно високо производство размерът на постоянните общопроизводствени разходи, които се разпределят на всяко изделие, се намаляват така, че стоково-материалните запаси да не се измерват над стойността.Пример:Отчетени са постоянни общопроизводствени разходи в размер на 100 000 лв., подлежащи на разпределение между произвежданите от предприятието продукти А и Б. За периода са произведени 20 000 изделия А и 20 000 изделия Б, което съответства на нормалния производствен капацитет на предприятието. В този случай целият размер на постоянните общопроизводствени разходи ще се разпредели между изделията А и Б. Тяхното признаване за текущ разход ще зависи от реализацията на тези изделия. Ако предприятието беше в престой и нямаше произведени изделия, целият размер на постоянните общопроизводствени разходи следва да се признае за текущ разход. В случай на производство на 10 000 изделия А и 10 000 изделия Б, което съответства на 50% от нормалния производствен капацитет, 50 000 лв. ще се разпределят между изделия А и Б. Останалите 50 000 лв. ще се признаят за текущ разход, т. е. те няма да доведат до увеличение на себестойността.При произведени 25 000 единици от изделие А и 30 000 единици от изделие Б постоянните общопроизводствени разходи ще са разпределят между всички произведени изделия, тоест тяхната себестойност ще спадне.Променливите общопроизводствени разходи се разпределят за всеки произведен продукт на базата на реалното използване на производствените мощности. При производство на свързани продукти или когато се произвежда основен и страничен продукт и разходите за преработка на всеки продукт не са разграничими, те се разпределят между продуктите на една рационална и последователна основа. Например, разпределението може да се базира на относителния дял на всеки продукт в продажбите.Пример:Извършени са разходи за производството на свързани продукти А и Б в размер на 300 000 лв., които не са поотделно отъждествими. Извършените продажби от предприятието възлизат на 500 000 лв., от които 400 000 лв. се приписват на продукт А и 100 000 лв. на продукт Б. Разпределението се извършва така:* относителен дял на продажбите на А в общия обем продажби400 000 ---------* 100 = 80%500 000Съответно припадащата се част от разходите е 240 000 лв. (300 000 * 80%).* относителен дял на продажбите на Б в общия обем продажби100 000 ---------* 100 = 20%500 000.Съответната част от разходите е 60 000 лева.Повечето странични продукти по своята природа са несъществени. В такъв случай те често се оценяват по нетна реализируема стойност и с тази стойност се намаляват разходите за основния продукт. ДРУГИ РАЗХОДИВ стойността на стоково-материалните запаси по изключение се включват други разходи само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на стоково-материалните запаси до настоящото им място и състояние. Разходи, които обичайно не се включват, са: вложени материали, труд или други производствени разходи извън нормите, складови и административни разходи, разходи за продажба.МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА РАЗХОДИТЕРазходите за стоково-материални запаси, които обикновено не са взаимозаменяеми и произведените стоки или извършените услуги са предназначени за конкретни проекти, трябва да бъдат определени чрез използването на конкретно определена цена.Препоръчителният подход е разходите за стоково-материални запаси да се определят чрез използването на методите първа входяща, първа изходяща (FIFO) или среднопретеглена цена.Допустимият алтернативен подход е използването на метода последна входяща, първа изходяща (LIFO).НЕТНА РЕАЛИЗИРУЕМА СТОЙНОСТЗначително място в МСС 2 е отделено на определянето на нетната реализируема стойност. Именно тази част от стандарта, според мен, ще е най-трудна за приложение в условията на ограничена информация, неразвити пазари, липса на достатъчно квалифицирани оценители и стремеж за съкращаване на разходите по изготвяне на финансовите отчети. Масова практика е с оглед пестене на време и средства да се избягва определянето на нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси, отчитането на тяхната обезценка и възникващите от това данъчни временни разлики. От гледна точка на ръководството това може и да е оправдано, но е несъвместимо с изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на дружеството.Оценката на нетната реализируема стойност трябва да се базира на най-сигурните съществуващи данни, по време на съставянето на тази оценка. Тя трябва да отчита и предназначението на стоково-материалните запаси. Материалите, държани с цел влагане в производството, не се намаляват под себестойността им, ако се очаква завършените продукти, в които те ще бъдат включени, да бъдат продадени по тяхната себестойност или над нея.Оценката на нетната реализируема стойност се извършва за всеки следващ период. Когато условията за снижаване на стоковите запаси под тяхната себестойност вече не са налице, възприема се отново предишната стойност на снижените стоково-материални запаси. Така новата балансова стойност ще бъде по-ниската от себестойността и преразгледаната нетна реализируема стойност.Пример:Към 31 декември 2002 г. нетната реализируема стойност на стока А възлиза на 80 000 лв. Балансовата стойност на същата стока възлиза на 100 000 лв., т.е. би следвало да се извърши намаление на балансовата стойност на стока А в размер на 20 000 лева.Съставя се следната счетоводна статия:Дебит сметка разходи от преоценки - 20 000 лева.Кредит сметка стоки - 20 000 лева.Ако към 31 декември 2003 г. нетната реализируема стойност на същата стока А възлиза вече на 120 000 лв., то се съставя следната счетоводна статия:Дебит сметка стоки - 20 000 лева.Кредит сметка приходи от преоценки - 20 000 лева.Така новата преносна стойност възлиза на 100 000 лв. и е равна на себестойността (предишната стойност), а не на нетната реализируема стойност, която е по-висока.

Facebook logo
Бъдете с нас и във