Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СРИВЪТ НА ДОЛАРА ЗАПЛАШВА С ИНТЕРВЕНЦИИ

Щатската валута регистрира катастрофален спад, пробивайки без никакво усилие психологическите нива на подкрепа от 1.25 и 1.26 щ. долара за евро. Така на преден план отново излезе позорната мартенска котировка от 1.293 щ. долара за едно евро. Тогава европейските политици протестираха срещу екстремните стойности на еврото, а на валутния пазар плъзнаха слухове за потенциални интервенции на Европейската централна банка на ниво 1.35 щ. долара за евро и намаление на основната лихва на еврозоната, когато стойността на 1 евро достигне 1.40 щ. долара. Японската централна банка също няма да стои безучастна, ако зелените пари поевтинеят до 105 йени. Тя не е интервенирала от март насам, въпреки че Китай, Южна Корея, Тайланд и Малайзия продължиха да купуват долари, за да не позволят на паричните си единици да поскъпнат. Проблемите на долара се задълбочиха, след като щатската администрация публикува данни, че през август задграничните инвеститори са купили щатски корпоративни облигации, акции, ДЦК и други ценни книжа за 59 млрд. щ. долара - най-малко от 2003 г. насам. Този факт възроди страховете, че САЩ няма да могат да финансират огромния дефицит по текущата си сметка от близо 600 млрд. щ. долара. Същевременно индексът на водещите индикатори на страната през септември е намалял с 0.1%, четвърти пореден месец на спад. Тъй като показателят е белег за стопанското развитие през следващите три до шест месеца, тази цифра означава, че високите цени на енергията и по-бавните темпове, с които се създават нови работни места, ще ограничат щатския икономически растеж. Икономисти очакват 3.8% ръст на БВП на САЩ през четвъртото тримесечие на тази година и 3.6% през първите три месеца на следващата. Като се прибави и несигурната политическа обстановка в страната преди президентските избори на 2 ноември, очертават се големи изпитания пред зелените пари. По оценка на валутни дилъри щатският долар е много нестабилен, а някои технически индикатори сочат, че той ще продължи да поевтинява. Доларовият индекс, изчисляван спрямо кошница от шест валути, падна под 87 точки за първи път от осем месеца насам, което означава, че през следващите няколко седмици той може да достигне и до 84.55 пункта - най-слабата му стойност за тази година. Новините от еврозоната са доста противоречиви. Индустриалният продукт на общността през август е намалял с 0.6% спрямо юлската си стойност, а годишният му ръст е едва 1.5 процента. Най-рязко е спаднало производството на стоки за дълготрайна употреба (с 2.6% спрямо юли). Производственият спад в Германия и Франция е особено тревожен - германската промишленост е произвела 0.9% по-малко стоки през август, а френската - 1.9% по-малко от юли. Същевременно търговският дефицит на Франция е достигнал 2.5 млрд. евро през август, а потреблението на домакинствата през септември най-неочаквано е намаляло с 0.6% спрямо стойността си през август. Икономисти прогнозираха 0.8-процентно увеличение на показателя. Лошият резултат се отдава на високата безработица в страната (9.9%) и на растящите цени на суровия петрол и означава, че за да продължи да расте, стопанството ще трябва да води борба. Икономическият растеж в Германия - най-големият експортен пазар за Франция и Италия, се е забавил през третото тримесечие в сравнение с второто, съобщи на 18 октомври Бундесбанк. А експертите от шестте водещи института за икономически проучвания в страната очакват едва 1.5% ръст на БВП на Германия през 2005 година. Годишната инфлация в еврозоната е спаднала до 2.1% през септември в резултат на по-ниските цени, с които компаниите се опитват да примамят потребителите в магазините. Главният изпълнителен директор на Европейската централна банка Жан-Клод Трише заяви в интервю на 15 октомври, че растящите цени на нефта са повишили рисковете за икономиката на еврозоната. А финансовите министри от Европа заявиха, че няма да правят опити да ограничават поскъпването на еврото. Те смятат, че по-скъпото евро няма да навреди на растежа и ще попречи растящите цени на суровия петрол да повишат инфлацията. В Япония през септември износът е достигнал до най-високата си стойност от 1947 г. насам. Той се е увеличил с 12.5% в сравнение със същия период на 2003 г. и е бил 5.46 трлн. йени (50.6 млрд. щ. долара). Ръстът на цените на вноса обаче, дължащ се на скока в котировките на нефта, намалява ефекта от увеличаващия се износ и смалява търговския излишък на страната, който през септември е бил с 12.7% по-висок от същия период на миналата година, но с 21.8% по-нисък от августовския излишък. Данните за износа тласнаха йената, която поскъпна мощно, и към щатския долар, и към еврото. Японските оторизирани власти не пропуснаха да предупредят, че ще следят внимателно движенията на обменните нива, защото фундаменталните показатели на страната не са се променили в такава степен, че да предизвикат подобен ръст на валутата. Бенк ъф Джъпен пък се е свързала на 21 октомври с няколко водещи банки, за да попита за чия сметка купуват йени. Валутни експерти окачествяват това като евентуална прелюдия към интервенции. У нас през изминалата седмица среднодневните изтъргувани обеми валута на междубанковия валутен пазар достигнаха 163 млн. евро (318.6 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 13% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във