Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СОФИЯ ПАСУВА ЗА НЕФТЕНИТЕ ПРОЕКТИ

ГОЛЯМАТА ИГРА СЕ ВОДИ МЕЖДУ МОСКВА И ВАШИНГТОННеобяснима е пасивността на българското правителство към нефтопроводните проекти, пресичащи територията на страната, заяви за в. БАНКЕРЪ експерт от голяма американска нефтена компания, базирана в Баку. И то в момент, когато цените на нефта достигат рекордни за последните 20 години нива и търсенето непрекъснато нараства. Същевременно количествата петрол в черноморския басейн се увеличават с всеки изминал месец, а официална Анкара не само че не е склонна да облекчи правилата за преминаване на танкери през Босфора и Дарданелите, но и предупреждава за опасностите от претоварване на трафика през проливите. През последните месеци този транспортен проблем се превръща в основен за големите петролни компании, разработващи находищата в Каспийския регион. Въпросителните са и пред западните, и пред руските производители. Проблемът се очаква да стане особено актуален сред броени месеци, когато по тръбата Броди - Одеса до акваторията на Черно море ще бъдат докарани допълнително тонове руски нефт, добиван не само от каспийските находища, но и в далечния Сибир.Властите в София обаче сякаш са заспали. Въпреки явните пристрастия на строителния министър Валентин Церовски лятната летаргия обгърна дори и проекта за нефтопровода Бургас - Александруполис. Не стоят по същия начин нещата с Москва и Атина. По информация на БАНКЕРЪ броени дни преди откриването на летните олимпийски игри руският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко и заместник-министъръта развитието на Гърция Георгиус Салагудис са постигнали договореност двете страни да ускорят преговорите по този проект. Според руското министерство на промишлеността съставът на работния комитет, ангажиран с начинанието,ще бъде обновен до края на месеца, първото му заседание е насрочено за началото на септември в Гърция. Предвижда се на него да бъде направена оценка на икономическите параметри и на ефективността на трасето, както и да се подготви междуправителствен меморандум за сътрудничество. Такъв документ впрочем вече има. През пролетта на 2002-а България и Гърция официално го подписаха и го изпратиха за параф и от руска страна. Само че Москва отказа да го подпише и препращаше решенията по проекта към руските частни петролни компании. До момента нито една от тях не е проявила интерес към Бургас-Александруполис. Единственият коментар е на президента на Лукойл Вагит Алекперов. Пред руски медии това лято той отбеляза, че причина за преустановяването на преговорите е позицията на Гърция по отношение на транспортната такса, докато с България този въпрос вече е съгласуван.Какъв ще е обновеният състав на работния комитет и какъв ще е септемврийският дебат засега не е ясно. Очевидно е само, че Москва иска принципно нова договореност между трите страни при строежа на трасето. От българското Министерство на регионалното развитие и благоустройството заявиха, че нямат информация за подновяването на преговорите. Във ведомството не били обсъждани нито нови представители в работния комитет, нито пък се подготвяла група за срещата през септември в Гърция. Трасето до албанското пристанище Вльора пък като че съвсем излезе от плановете на управниците, независимо че преди четири месеца (на 8 април 2004 г.) в специално решение кабинетът обяви петролните проекти за приоритетни. Проучване на в. БАНКЕРЪ установи, че текстът на тристранния междуправителствен меморандум за петролопровода Бургас - Скопие - Вльора, който се прехвърля между българските ведомства от есента на миналата година, вече е окончателно готов и още от юли отлежава на бюрото на Валентин Церовски. Документът е одобрен от министрите Соломон Паси и Милко Ковачев и чака само неговия подпис. Но Церовски не бърза да го постави - разбира се, не поради собствена прищявка и предпочитания. Според осведомени зад отлагането стоял премиерът Симеон Сакскобургготски и възможните причини за това били две. Първата е в активното лобиране на наши туроператорски фирми и опасенията им, че потокът от танкери към българските брегови ще повлияе негативно на морския ни туризъм. Тревогата се споделяла и от вицепремиера Лидия Шулева. Подобни притеснения обаче са несъстоятелни, твърдят хора от петролния бранш. Просто защото началото на нефтопровода - т.е. приемните буйове и акостиращите танкери ще са отвъд линията на хоризонта и няма да се виждат от морския бряг. Несъстоятелни са и страховете за замърсявания и евентуална екологична катастрофа от разлив на суров петрол. Трасето, подчертават специалистите, ще е само от полза за крайбрежните селища и туризма - и при самото изграждане, и след пускането му в експлоатация. По принцип заплащането в нефтения отрасъл е едно от най-високите в света, а покрай тръбата у нас ще дойдат немалко петролни експерти.Втората причина, поради която властта замразила петролните проекти, били геополитически интересиПодобни становища бяха изказани напоследък и от лондонски наблюдатели. Друг е въпросът доколко геополитическите мотиви имат нещо общо с българските национални интереси? Така или иначе, докато официална София пасува, Анкара успя да подреди най-силната петролна комбинация. След като през миналата година започна строежа на петролопровода от Баку до средиземноморското пристанище Джейхан, сега Турция е на път да прокара второ трасе - този път през европейската си територия. Проектът Каиркьой - Ибрикхаба, пресичащ турска Тракия, е най-късият байпас на Босфора, с дължина от 193 километра. Нещо повече, ако за трасето Баку-Тбилиси-Джейхан Анкара успя да получи мощната подкрепа на Вашингтон, то за тракийския петролопровод тя се обърна към Москва. И резултатите на закъсняха.В края на юли от руския нефтотранспортен монополист Транснефт обявиха, че по предварителна оценка изграждането на тръбата от Каиркьой до Ибрикхаба с капацитет 60 млн. т годишно ще струва около 900 млн. щ. долара. Съобщено бе още, че съоръжението ще бъде финансирано изцяло с банкови и фирмени кредити и че руската компания ще е оператор на нефтопровода. Трасето бе предложено от турската частна компания Анадолу (Anadolu), като през юни 2003 г. бе сформирана и работна група за разработката на проекта и анализ на технико-икономическите му показатели (освен турски експерти в нея са включени и представители на Транснефт и на руско-британската компания ТНК-ВР). Съдейки по официалното съобщение, тарифата за преноса на петрол (включително и претоварването му на входното и изходното пристанище) ще е 7.47 долара за тон до изплащането на кредитите, а след това - 3.04 долара. Предполага се, че строителството ще приключи за две години.За да намали трафика през Босфора и същевременно да гарантира петролната си доминанта в региона, Турция определено играе ва-банк. Само преди седмица министерството й на енергетиката съобщи, че се обсъждат пет нефтопроводни проекти през турска територия. По информация на Файненшъл таймс през юли властите в Анкара са ги обсъждали с представители на нефтените компании, базирани в района на Каспийско море и е била постигната договореност дискусиите да продължат на втората среща в края на август. Руските нефтени фирми, които са едни от най-големите износителки на суров петрол през Босфора, не са присъствали на юлските разговори, но са поканени за срещата през август. Стана известно още, че през юли турското правителство е обещало на нефтопроизводителите всякаква помощ при реализацията на избраното трасе (без значение кой от вариантите ще бъде предпочетен).Впрочем дори и мераците на Анкара за втори петролопровод лесно могат да бъдат охладени. При това не заради някакви технически или финансови пречки, а по чисто политически причини. Ако бъдат реализирани и двете турски петролни трасета, кранчето на каспийския нефт вече няма да се контролира от крайбрежните държави или големите западни компании, експлоатиращи прикаспийските находища, а от турските власти. Което едва ли биха позволили стопаните на Белия дом, а и тези на Кремъл. Петролът е твърде важен и за двете най-мощни страни в света - за Русия той е източник на средства и влияние, за САЩ е жизнено необходима суровина. Затова е логично руснаците и американците да се опитат да диверсифицират петролните рискове. Което намалява шансовете на петролопровода през турска Тракия и изважда на преден план алтернативните проекти, главно тези през България (Бургас-Александруполис и Бургас-Скопие-Вльора).В последна сметка мнозина от наблюдателите на световния нефтен пазар са на мнение, че след неофициалната подкрепа на Москва за нефтопровода Камиркьой-Ибрикхаба и пасивността на София изборът на петролен байпас на Босфора ще се отложи за септември - октомври (преди решаващата битка за Белия дом, насрочена за 2 ноември). Съвместният избор на трасето и увеличените количества руски петрол за американските рафинерии пък били едни от подаръците на Путин за следващия президент на Съединените щати.Естествено, за политически игри на толкова високо ниво може само да се гадае. Сигурно е обаче, че ситуацията на световния петролен пазар скоро ще е доста по-различна. Днес глобалните доставки на нефт и природен газ се диктуват от Близкия изток, но утре те ще бъдат заменени от каспийския нефт, заяви в началото на август Бюлент Алириза, експерт от вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, цитиран от Асошиейтид прес. Според него ситуацията с обезпечаването на света с нефт може да бъде сведена до математическо уравнение. Всеки, който иска петролните доставки да растат, трябва да реши проблема с транспорта им в обход на Босфора, изтъква Алириза.Интересно какво решава в момента българското правителство и дали уравнението му в случая изобщо е математическо?

Facebook logo
Бъдете с нас и във