Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СЛЕДВОЕННА АРИТМЕТИКА

Котировките на правителствените задължения на бивша Югославия на вторичния пазар се запазиха на ниво 50 цента за номинал от 1 щ. долар, въпреки убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич на 12 март. Спекулантите - купувачи на дългови инструменти, и най-вече - на преструктурираните през 1998 г. необслужвани кредити на югославските банки, разчитат да получат по-добра цена, когато сръбският кабинет ги изкупи обратно. Техният апетит се повиши чувствително от 1999 г. насам, когато сръбските дългови облигации се търгуваха само по пет цента за долар.Днес финансовите анализатори се опитват да прозрят дали някой ден спекулантите ще проявят същия интерес и към дълговете на Саддам Хюсеин. Доста търговци са убедени, че Ирак е по-сигурна дългосрочна инвестиция от Сърбия, защото е богата на нефтени залежи и все още не е дала подслон на бизнесмафията. По този повод си струва да се напомни, че в началото на този месец сръбският съд по банкрутите продаде предприятие от стоманопреработвателния бранш за 23 млн. щ. долара, без да обърне никакво внимание на неиздължените му кредити от 1.7 млрд. щ. долара към (в момента бесни от яд) западни държави и компании.Всичко ще зависи от продължителността на военните действия в Ирак и от начина, по който бъдещото правителство ще подходи към дълговете на предшественика си. Саддам има 116.5 млрд. щ. долара официални и търговски задължения плюс около 200 млрд. щ. долара неплатени военни репарации към Кувейт още от времето на първата война в Залива от 1991 година. Това бреме е непосилно дори за страна, която може да изкарва по 25 млрд. щ. долара на година от износ на суров петрол.Мнението на борсовите играчи е, че Ирак ще успее да договори между 70 и 90-процентна редукция на сумата от 116.5 млрд. щ. долара. Те очакват също Компенсационната комисия на ООН, която следи възмездяването на щетите в Кувейт, да ги преоцени от 200 на 40 млрд. щ. долара. Така съществуващите дългове на Багдад ще намалеят до 50-75 млрд. щ. долара. От това на кои кредитори ще разчита най-много новото правителство на Ирак за възстановяването на икономиката зависи кой и колко пари ще получи след войната. Кредиторите могат да бъдат класифицирани в три големи групи: МВФ и Световната банка, държави, отпуснали търговски и двустранни заеми на режима на Саддам Хюсеин, и частни банки и компании. Ирак дължи само 1.1 млрд. щ. долара на първата група и ще може да ги изплати. Шансовете на другите две категории да вземат нещо зависят от намеренията на американците - дали те ще създадат официално финансирана програма за реконструиране на стопанството на страната, подобна на плана Маршал за Западна Европа след Втората световна война, или пък Ирак ще трябва да ползва основно частни инвестиции. Ако се осъществи първият вариант, новото правителство ще трябва преди това да се разплати с официалните си кредитори от Парижкия клуб (на които дължи 9.5 млрд. щ. долара). Ако се стигне до втората опция, страната може да ползва примера на Нигерия, като се издължи на частните кредитори и игнорира официалния си дълг.Според банкери, ако Ирак иска да се върне на международните капиталови пазари, ще трябва да покаже, че има желание да плати поне нещичко. Тук не става дума за военните репарации, а за банкови заеми, по-специално за две големи облигационни емисии на обща стойност 1 млрд. щ. долара, синдикирани през 80-те години на ХХ век. Те се превърнаха в база за оценка на доверието на инвеститорите в страната. Въпреки че в момента тези книжа се търгуват по 19 цента за 1 щ. долар номинал, крайно плащане (включително и натрупаните лихви) до 75 цента за долар би било приемливо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във