Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Следновогодишен оптимизъм озари пазарите

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

В периода на коледно-новогодишните празненства ценовите разлики се разшириха крайно много поради отсъствието на достатъчно сериозни играчи на пазара, под влияние на драстично намалените търгувани обеми и най-вече заради липсата  на ясна визия относно перспективата за развитие пред САЩ, пред Европа и Китай.

Няколко въпроса "висят"  без отговори и продължават да държат пазарите в напрежение. Ще има ли скорошно разрешение на търговският спор между Вашингтон и Пекин? Тръмп твърди, че преговорите вървят много добре, но те се водят от  служители на ниско равнище в администрацията и все още са на техническо ниво. Кога ще се разреши правителствената криза в САЩ? Тръмп предизвика тази криза, защото демократите, а и част от неговите съпартийци – републиканци, открито се противопоставят на искането му за построяване на стена с Мексико, каквото беше едно от предизборните му обещания. Кога ще стане ясно ще има ли Брексит? Тереза Мей продължава да отлага във времето финалното гласуване за процедурата в парламента.

Мисълта, че все пак предстои благоприятно разрешение на най-големия търговски конфликт в историята -   между икономическите колоси САЩ и Китай, озари пазарите в първата работна седмица на годината и настана обичайното оживление. Инвеститори и дилъри дойдоха на работа във видимо приповдигнато настроение. Ентусиазмът осезаемо преливаше в първите за годината работни дни, защото се повишиха цените на корпоративните книжа, а те повлякоха със себе си и тези на суровините и на  материалите. Акциите поскъпнаха рязко, повишавайки Down Jones Industrial average с 2.3%, немският DAX - с 3.8%, и хонконгският HANG SENG - с бомбастичните 5.8 на сто. Петролът - черното злато, поскъпна с 9.7%, а цветните метали, мед и алуминий съответно с по 2 и 3 процента.

Изказът на централните банкери от двете страни на Атлантика стана много по премерен и вече преобладава мнението всред тях, че те „биха могли да си позволят търпение по отношение на следващо затягане на лихвената политика“. С една дума, нещата вървят добре и по-добре да не се намесваме. Това даде допълнителен стимул за покупка на по-рисковите активи като корпоративни книжа и суровини и материали и продажбата на по-сигурните, но по-нискодоходни държавни книжа. Ето защо щатските и германските 10-годишни дългови книжа поевтиняха съответно с по 1.4 долара и 1.2 евро.

Българските еврооблигации, търгувани основно на международните финансови пазари, също попадат в категорията на  по-рисковите  и по-доходоносни активи, и предизвикаха интереса на инвеститорите. Цените им се повишиха, а доходността, бидейки в обратнопропорционална зависимост, се понижи. Най-дългосрочната ни емисия - с падеж през 2035 г.,  поскъпна с 40 цента, както и тези с краен срок за изплащане 2027 и 2028-а. За последните пет работни дни книжата ни с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г. добавиха към стойността си съответно по 30, 10 и 5 евроцента. Така доходността на емисиите се понижи средно с по 4 до 8 базисни точки и вече е съответно 2.60%, 1.43%, 1.16%, 0.41%, 0.06% и минус 0.05% на годишна база.

Продължава натискът и върху ДЦК, емитирани на вътрешен междубанков пазар. Основен принос, за което има и фактът, че Министерство на финансите не пусна на първичен пазар нито една нова емисия книжа през миналата година, при положение, че в емисионната политика беше заложено да се пуснат в обръщение до 1 млрд. лв. държавни книжа. В същото това време настъпиха падежите на книжа за 1.2 млрд. лв. номинална стойност.

Общият обем на ДЦК в обръщение намаля, но в същото това време свободната ликвидност на банковата ни система се увеличи с 2.6 млрд. лв. и достигна 15.7 милиарда, при това без да се отчитат парите на каса. Тази маса свободни средства бута цените на книжата нагоре, а доходността им надолу поради обратно пропорционалната им зависимост. Ето защо доходността на книжата ни с падеж юли 2027 г. се понижи от 1.05% (в началото на 2018 г.) до 0.7% в момента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във