Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СЛЕД МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ДЪЛГА - НАКЪДЕ?

Осъществената наскоро брейди замяна бе шумно рекламирана от инициаторите и аплодирана от финансовите пазари. Тя бе определена като модернизация на дълга, намаляване на размера на външните ни задължения, подобряване на портфейлните бенчмаркове (бел. ред. възможността наши компании да получат заеми от външни частни кредитори при по-благоприятни условия). Проблясъци, чието единствено предназначение е да се прикрие най-мащабната спекулация с българския външен дълг от края на 80-те години.В теоретичен аспект всяка подобна транзакция би следвало да се разглежда като еквивалентна - в общите си параметри, с известни бонуси за инвеститорите, които да ги стимулират да влязат в тази сделка. За съжаление коментираната замяна не се вписва в горното правило - тя бе замислена и проведена изцяло в интерес на пазара. Страната загуби възможности и претърпя сериозни щети.Ключовият проблем се корени в подготвителния период. Всички станахме свидетели на едно изкуствено повишаване на цените на българските брейди облигации в края на миналата и в началото на тази година. Сигналите за предстоящи обратни изкупувания бяха отправени към пазара направо от правителствените финансисти в техни публични изявления. За всеобща изненада те бяха направени във възможно най-неподходящия момент. Неадекватност или опиянение от възможността да се поиграе с дълговите инструменти...? Или целенасочено действие в изпълнение на стратегията да се изкупи скъпо дълга...? Все едно, важното е, че цените на брейди облигациите поскъпнаха от 75-80 цента до около 90 цента за срок от няколко месеца, на което равнище бяха изкупени (заменени). Пренебрегнаха се основни принципи: замяната да се извършва на цени на брейдитата от деня на анонса с конверсационна премия или същата премия прие необичайно високи размери. Така държавата емитира в повече около 150 млн. щ. долара нови облигации. И всички българи ще обслужват през следващите 10-12 години, след което ще трябва да ги платим. За държателите обаче това е печалба днес. Хитро, нали - експертите в страната емитент спорят за ефектите, готови са да чакат 10-12 години, за да отчетат резултата от транзакцията, повтарят щампите от рекламните дипляни на замяната, а инвеститорите пресмятат печалбите сега. В следващите години ще разберем и за друга загуба. Тя произтича от увеличеното лихвено натоварване на бюджета. Да замените концесионални лихви, макар и плаващи, с пазарни, дори и фиксирани, в приблизително равно съотношение е доста голямо недоразумение. Остава малката надежда - сметката да излезе, ако LIBOR-ът се ориентира към средногодишни стойности от порядъка на 7.5 процента. Това би било пирова победа, защото при тези стойности олихвяването на останалия (засега) немодернизиран дълг ще смаже нелихвените разходи в бюджета.Самата сделка може да се разгледа и като арбитражна. Известно е, че арбитражни възможности възникват там, където е нарушен т.нар. Закон за единната цена. Ако приемем тезата на иницииралите транзакцията, че страната ще спечели от сделката, тогава следва да допуснем, че те са уловили момента на изкривяване на пазара и с ловък спекулативен ход правят печеливша сделка. Но същите инициатори твърдят, че арбитражните възможности са възникнали и съществуват от 1996 г. досега. Това означава, че за целия период пазарът е бил трайно деформиран и никой от играчите на него не е забелязал тази арбитражна възможност... Допустимо ли е? Авторът на настоящия коментар се съмнява.А по отношение на оповестените цифрови ефекти - те са рекламната страна. Не са изнесени обаче негативните и/или съпътстващи аспекти. Ето примери:- Ще спестим няколко стотици милиони долари за следващите девет години и ще ги харчим за пенсии... Наивността на горното буди съжаление и тревога от непознаването на структурата на бюджета - тя позволява да се разходват само лихвени спестявания, а в нашия случай те са с отрицателен знак. Другото е проблем на превъртане на дълга.- Горните спестявания ще трябва да изплатим през 2010 и 2012година. Инвеститорите и инвестиционните банкери отсега изпитват наслада как тогава българското Министерство на финансите ще решава казуса с големите еднократни погасителни вноски - т.нар. булити.- Освобождаваме 190 мил. щ. долара колатерал, но нали той си е наш, защо трябва да го освобождаваме точно сега, не разпродаваме ли семейните бижута. Значи ли това, че ситуацията с платежния баланс е толкова драматична? Не чакаме ли вече потоци от чуждестранни инвестиции?- Редуцираме дълга с 6% от размера на заменените брейди облигациите, но какво значение има това, ако върху новия дълг плащаме по-висока лихва...Надиграването с пазара е трудно упражнение, дори за опитни, рискови играчи, особено ако задачата не е да се надиграе пазарът. А когато това се прави с публични, а не с частни фондове, коментарите са излишни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във