Банкеръ Daily

Пари и пазари

Силната валута - поредното лошо знамение за еврозоната

На фона на търговското напрежение и на неяснотите около BREXIT пазарът продължава да асимилира сигналите от Европейската централна банка след официалното съвещание на управителния й съвет на 6 юни във Вилнюс. Еврото се доближи до 1.13 щ. долара, след като пазарите бяха  разочаровани от посланието на шефа на Европейската централна банка Марио Драги -  някои пазарни експерти очакваха то  да съдържа по-щедри обещания за по-нататъшно разхлабване на банковата парична политика и дори за ново понижение на лихвите.

Силната единна европейска парична единица би била следващият  голям риск за европейските ценни книжа, смятат валутните стратези на "Сосиете женерал". Компаниите, чиито книжа са включени в Европейския борсов индекс Euro Stoxx генерират почти 60% от печалбите си извън блока на еврото (17% от САЩ и останалите - от други държави). А това ги прави особено чувствителни към съотношението евро/долар. Поевтиняването на единната европейска валута преди да се задейства  програмата за парични стимули удари силно рамо на финансовите резултати на фирмите от региона, а подемът му през 2017-а бе една от причините за прекратения растеж на доходността за акция през 2018-а, посочват експертите на френската банка.

Според експертите на "Сосиете женерал", от гледна точка на покупателната си мощ еврото е далеч под равновесната точка на обменния си курс към зелените пари, който в момента е 1.37 щ. долара за едно евро. Банковите икономисти очакват котировка от 1.16 долара за едно евро до края на 2019-а и забавяне на щатския икономически растеж, както и рецесия, която ще настъпи в периода между началото и средата на 2020-а. 

Федералният резерв вече открехна вратата за лихвени съкращения, в случай че стопанските перспективи пред Щатите залинеят. Други централни банки през седмицата също направиха крачка към по-щедри парични политики. Резервната банка на Австралия понижи на 4 юни лихвените си проценти за първи път от три години насам, Индия също понижи основната си лихва на 6 юни, а в Япония се очакват нови парични стимули. 

Именно това е причината за разочарованието на инвеститорите от изявленията на Драги. Всъщност, президентът на ЕЦБ е майстор на ефектните изяви и винаги успява да разпръсне магическа мъгла върху на практика неутрални решения за паричната политика. На пресконференцията след края на съвещанието на банковия управителен съвет на 6 юни той дори се появи със светлосинята си връзка, която най-често носи при неочаквани изблици на силна парична подкрепа и винаги успява да потисне порива за ръст на еврото. Този път обаче единната европейска валута се повиши, въпреки че Драги отрече категорично каквито и да било предпочитания към увеличение на лихвените проценти на еврозоната. Той дори потвърди, че те ще останат на сегашните си равнища поне до средата на 2020-а - доста по-дълго от първоначално предполагаемия краен срок - до края на 2019-а. Разочарованието дойде от факта, че инвеститорите очакваха от ЕЦБ да обещае лихвени понижения или нов кръг от покупки на облигации, за да стабилизира пазарите. Или, както обобщи Волфганг Бауер - мениджър на фондове в M&G Investments, Драги "този път не излезе  да "гърми" с  голямата си вербална  базука, а извади значително по-дребен калибър". 

Разбира се, шефът на ЕЦБ в никакъв случай не изпрати фалшив сигнал, нито  носеше погрешната вратовръзка. Просто пазарите прекалиха с очакванията си. Лари Хатъуей - главен икономист на инвестиционната къща GAM - посочва, че "и Федералният резерв, и ЕЦБ реагират на доказателства, а не на пазарни прищявки. А  обстоятелствата и в Европа,  и в САЩ очертават тенденция към растеж. Докато инвеститорите изглежда искат да повярват, че понижение на лихвите ще подкрепи фондовия пазар - мнение, което не съвпада с ролята, която централните банки смятат за свой приоритет".

Пазарите на фючърсни контракти се вкопчиха в идеята, че Федералният резерв ще скочи в защита на фондовите борси и инвеститорите вече вкарват в пазарните оценки понижение на лихвените проценти през тази година - забележителен завой от предишните им предвиждания за поне две повишения през същия период. Щатската централна банка може да си позволи и намаление на лихвите,  и парични стимули, което да отслаби допълнително долара. Докато ръцете на ЕЦБ са вързани: раздут баланс в резултат на проточилата се четири години програма за покупка на активи, нулева лихва за рефинансиране и отрицателен реален лихвен процент.

Все пак, европейските банки получават поощрение. ЕЦБ обеща да им помогне с евтино рефинансиране чрез нов кръг от  дългосрочни кредити (TLTRO) от септември - условие, което за кратко повиши цените на акциите на играчите от сектора. Въпросните заеми ще бъдат отпускани първоначално при основната лихва на рефинансиране плюс 0.1%, а впоследствие могат да паднат до депозитната лихва плюс 0.1 процент. Да припомним, че основната лихва за финансиране остава 0%, а депозитната - минус 0.4 процента. Освен това европейските парични стратези потвърдиха готовността си за действие в подкрепа на икономиката на еврозоната,  предвид проточилия се период на несигурност и растящата заплаха от протекционизъм.

Анализатори на "Ситигруп" смятат, че посланието на ЕЦБ е сравнително негативно, но ще помогне на кредиторите от Испания и Италия да повишат печалбите си. А това ще е последният подарък на Драги, който трябва да освободи креслото си в края на октомври, а  все още не  е известно името на наследника му.

Еврото продължи възхода си на 7 юни след публикуването на разочароващи данни за трудовия пазар в САЩ. На трудов договор през май са били назначени нови 75 хил. работници (без  селскостопанския сектор) - доста под грубо 100 хил. на месец, необходими за поддържането на ръста на трудовата заетост сред трудоспособното население на страната. Очакванията на икономистите бяха за 185 хил. нови работни места. Безработицата остава 3.6% - най-ниската  за последните 50 години.

Ръстът на надниците също разочарова - той е шест цента на час или увеличение с 0.2%, точно колкото и през април. Това е лоша новина за инфлацията, която паричните стратези се борят да докарат до 2% годишно. 

Клонът на Федералния резерв в Атланта прогнозира 1.5% годишен ръст на БВП през второто тримесечие след 3.1% през първото.

Тези данни качиха еврото на 1.3 щ. долара и в късния следобед на 7 юни то се разменяше срещу 1.1320 щ. долара. С това постижение от най-общо  1% седмичен ръст към зелените пари единната европейска валута завършва най-успешната си седмица от края на септември 2018-а.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във