Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩЕ СПЕЧЕЛИ ЛИ ЕВРОТО, АКО ДУЙЗЕНБЕРГ СИ ОТИДЕ?

Управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Вилем Дуйзенберг отново доказа, че нито е изкусен политик като шефа на Федералния резерв Алън Грийнспън, нито се ползва с доверието на бившия управител на Бундесбанк Ханс Титмайер. Ненавременните му и зле обмислени коментари пред английския всекидневник Таймс, относно нищожните изгледи за евентуални нови интервенции в подкрепа на еврото в условията на военен конфликт в Близкия изток, бяха използвани като нов повод за продажби на единната валута и повдигнаха резонния въпрос няма ли да е по-добре, ако той подаде оставка. Масло в огъня наля френският финансов министър Лоран Фабюс, който отмина с многозначително мълчание запитването дали Дуйзенберг си върши добре работата и пестеливо коментира пред френския парламент, че ЕЦБ не е банка на Дуйзенберг. Това потвърди подозренията на международните валутни играчи, че между финансовите министри от еврозоната и шефа на Европейската централна банка нещата не вървят гладко.


От своя страна и финансовият министър на САЩ Лорънс Съмърс беше бесен, че Дуйзенберг си е позволил да цитира моменти от частния им разговор. Има се предвид онази част от интервюто пред в. Таймс, където шефът на ЕЦБ е запитал Съмърс: Не бихте ли признали, че силният долар е в интерес на САЩ, но непрекъснато засилващият се долар не е полезен нито за Щатите, нито за Европа? Според Таймс Съмърс отговорил: Ще помисля по този въпрос.


Авторът на злополучното интервю Анатоли Калецки също беше принуден да прецизира какво точно е имал предвид Дуйзенберг в изказването си. Той уточни, че банкерът не е изключил интервенциите в подкрепа на еврото като полезна мярка, а просто е изказал личното си мнение, че в условията на високи колебания и политическа нестабилност подобни действия са малко вероятни. Особено предвид наближаващите избори в САЩ.


Накрая уморените от обяснения валутни търговци продадоха еврото и започнаха да се питат дали шефът на ЕЦБ няма да се оттегли предсрочно от поста си? По-важно е обаче дали нещо ще се промени с това.


Смяната на караула може в началото и да помогне на еврото, но едва ли ще е достатъчна. Защото, независимо от гафовете на Дуйзенберг, не той е персонално отговорен за политиката на Европейската централна банка, насочена към поддържане на ценова стабилност. За разлика от далеч по-ефективната стратегия на Федералния резерв, ориентирана към стимулиране на икономическия растеж. Не е грешка на ЕЦБ и фактът, че така необходимите структурни реформи в икономиките от Евроленд се бавят. Нито пък е работа на банката да призовава за по-голяма политическа интеграция между страните, чиято липса вреди на еврото.


Логичен е и въпросът, ако Дуйзенберг си отиде преди 2002 г., когато изтичат четирите години от осемгодишния му мандат, кой ще го замести? Определеният неофициално за негов приемник Жан-Клод Трише - управител на френската централна банка, тепърва ще трябва да доказва пред следствените органи, че не е участвал в неправомерни деяния, докато е работил в Креди Лионе (Credit Lyonnais). Повече от очевидно е, че един скандал не би се отразил добре на нещастната единна европейска валута през следващите десетина месеца. По друг начин изглежда нещата, ако за управител на ЕЦБ бъде избран старшият й икономист Отмар Исинг. Не че той държи по-малко на ценовата стабилност в еврозоната, дори напротив. Но Исинг има авторитета на човек, който в Бундесбанк е успявал да се справи с колебанията в курса на германската марка. И евентуално ще сполучи да убеди спекулантите, че еврото е стабилна валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във