Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩЕ ПРОДАВАТ И ПЛОВДИВСКИЯ ПАНАИР С КОМПЕНСАТОРКИ

След няколко продължителни заседания, проточили се в рамките на два месеца, парламентарната Икономическа комисия най-после приведе в готовност за гласуване в пленарна зала на проектозакона за приватизацията и следприватизационния контрол. Забавянето на нормативния акт до голяма степен наруши графика за сключване на сделки от Агенцията за приватизация, като до края на януари ще се проведат търгове и конкурси за едва три незначителни дружества и две обособени части. За сравнение - през декември 2001 г. бяха продадени шест предприятия и избрани купувачите за още десетина.Темпото се бави заради желанието на АП да приватизира големите компании по процедурите на новия закон. Преди влизането му в сила дружества, за които е определен методът за продажба, трябва да се раздържавяват при условията на досегашния Закон за приватизацията. Само че шефовете на АП не искат да изпаднат в ситуация, при която за продажба по приетия от новия парламент нормативен акт ще останат минимален брой фирми, и изчакват до последно дори с обявяването на методи. На заседанието на Икономическата комисия в сряда (16 януари) бяха коригирани някои основни текстове в законопроекта. Занапред постъпленията от продажбата на обособени части от еднолични държавни търговски дружества ще постъпват в техните каси и само по изключение - в бюджета. Решенията за това ще се вземат от Агенцията за приватизация, но след предварително съгласуване с министерството, чиято собственост са въпросните дружества. По този начин ще се даде правна възможност например парите от сделката за Лагерния завод, който е обособена част от Вазовските машиностроителни заводи - Сопот, да не отидат в хазната, като по този начин се декапитализира предприятието, а да се използват за изплащането на задължения и заплатите в самите ВМЗ. Същият вариант вероятно ще се приложи и спрямо дружествата, в които ДЗИ притежава акции. Държавният застраховател контролира 93% от ЗАД Армеец, така че ако се стигне до отделна продажба на военната застрахователна компания, това няма да доведе до обезценяване на ДЗИ. Досега такава схема се прилагаше при предприятията, в които освен държавата дялове имаха и частни акционери. Типичен пример в това отношение са Златни пясъци АД, Слънчев бряг АД, Пампорово АД и Бороспорт АД. Първоначално от тях бяха продадени значителен брой хотели и ресторанти, а след приватизацията на акциите им (без Слънчев бряг АД, който още е държавна компания) парите останаха на разположение на новите им собственици. Което очевидно не удовлетвори много частните акционери. В този смисъл възниква въпросът не беше ли по-удачно да се намери механизъм, при който сумите от продажбата на отделни хотели да се разпределят директно между държавата и дребните акционери. Така и бюджетът щеше да усвои средствата по-бързо, отколкото ако ги чакаше при приватизацията на дружествата, притежаващи туристическите курорти. Между другото, сегашната практика, при която сумите от продажбата на обособени части от еднолични държавни дружества постъпват директно в бюджета, дава възможност за ощетяване и на кредиторите. Тъй като активите намаляват без никакво възмездие. С други думи, противно на логиката на Търговския закон в частта му за несъстоятелността, вместо кредиторите, пари получава собственикът на дружеството (държавата). Промениха се и някои текстове в законопроекта, чиято цел е ускоряването и приключването на втората вълна на масовото раздържавяване. Процесът, от който спечелиха единици, трябваше да приключи на 31 декември 2001 година. Тази дата не се променя по отношение на емитирането на нови инвестиционни бонове. Търговете от масовата разпродажба на акции от неатрактивни компании обаче ще продължат до 30 септември 2002 година. Дотогава е необходимо държавата да намери възможност боновата маса от над 250 млн. лв. да бъде оползотворена. В тази връзка, в срок от три месеца след влизането в сила на новия закон за приватизация и следприватизационен контрол, собствениците на мажоритарни дялове, имащи право да изкупят и останалите акции от намиращите се под техен контрол дружества, трябва да решат дали ще предприемат подобна операция. В противен случай въпросните книжа ще се пуснат на масовите инвеститори. Резултатът е лесно предвидим, след като те ще са непожелани дори от мажоритарните собственици. Но все пак и това е малко повече от нищо. В продължение на над четири години на централизираните търгове у нас се продаваха пакети от над 300 дружества, като интересните от тях се броят на пръстите на едната ръка - фармацевтичните заводи Медика - Сандански, Балканфарма-Дупница и Балканфарма-Троян. Затова пък, според информация на в. БАНКЕРЪ, списъкът от компании, части от които ще се приватизират на борсата срещу компенсаторки, ще се увеличи с още четири и броят им ще достигне седемнадесет. Новите попълнения са Национална електропреносна компания ЕАД (НЕК), ДЗИ, Международен панаир ЕАД - Пловдив, и Проучване и добив на нефт и газ ЕАД - Плевен. От последните две предприятия на тържището ще се пуснат до 49% от капитала им, от които 20-25% ще се продават срещу компенсаторки. Предлаганите дялове от останалите дружества ще са от 5 до 15% от капитала им. Съгласуваната в икономическото министерство Програма за стимулиране и развитие на капиталовия пазар предвижда като пилотни пакети на борсата да се пуснат първоначално по 5% от Банка ДСК и Булгартабак холдинг. Заради забавилото се приемане на Закона за сделките с компенсаторни инструменти обаче ще се забави и борсовата приватизация срещу записи и земеделски бонове. В петък (18 януари) за първи път проектът за този закон бе разгледан в парламента от подкомисията по инвестиции и капиталови пазари, ръководена от депутатката от НДСВ Ралица Агайн. Предварителните намерения са той да бъде одобрен в Икономическата комисия в сряда (23 януари) и на първо четене в пленарната зала в четвъртък (24 януари). След това на народните представители ще бъдат дадени три седмици за нови предложения. Реално погледнато, ако няма сериозни дебати, приемането на Закона за сделките с компенсаторни инструменти трябва да се очаква в началото на март. Но да не забравяме, че съдбата на записите Лучников е идеално поле за изява на някои популистки настроени парламентаристи. В същите темпове ще се гледат и промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Любопитното при него е, че на 18 януари подкомисията на Ралица Агайн обсъждаше стария вариант, внесен от правителството. Експертната група, която заседава по текстовете на този специфичен закон, вече направи десетки изменения и допълнения, но те ще се включат в разпоредбите му едва на второ четене в комисията, заяви за БАНКЕРЪ Агайн. Работата по проекта почти е приключила, има два или три спорни текста и едва ли депутатите ще имат много работа по него. А и материята е доста сложна за повечето от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във