Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩАТСКИЯТ ДОЛАР ТРЪГНА НАГОРЕ

Щатската валута отново пое нагоре спрямо основните си конкуренти в резултат на спекулациите, че международните инвеститори увеличават покупките на щатски дългови инструменти, за да увеличат доходите си. Растящата инфлация пък означава, че Федералният резерв ще продължи да повишава лихвите и през идната година. Банкерите съветват клиентите си да купуват деноминирани в щатски долари активи. Десетгодишните щатски ДЦК вече носят 1.04% повече годишен доход от аналогичните германски облигации. Миналата седмица този лихвен диференциал достигна 105 базови точки - най-широк от 2000 г. насам. По данни на финансовата информационна агенция Блумбърг, средната стойност на диференциала през миналата година е била 59 базови точки. Щатското финансово министерство оповести на 15 август, че чуждестранните инвеститори са увеличили покупките на щатски облигации и акции през юни и са купили финансови активи за чисто 71.2 млрд. щ. долара. Производствените цени в САЩ са се повишили с 1% през юли спрямо юни заради по-високите цени на енергията. По-силно от очакванията - с 0.4%, са се увеличили и базовите цени (в които не участват енергийните и хранителните продукти). На годишна база производствените цени през юли са скочили с 4.6% срещу 3.6% през юни, като от началото на 2005-а насам те са нараствали средно с по 3.9% годишно срещу 3.6% през 2004 година. Ден преди публикуването на тези данни щатското Министерство на труда оповести, че скъпият бензин и другите енергийни разходи са качили с 0.5% юлския индекс на потребителските цени - най-мощен ръст за последните три месеца. По-евтините коли и дрехи са компенсирали частично бремето на този скок, като експерти очакват тепърва рекордно високите горива да се отразят на джоба на американците. Базовата съставка на индекса (без енергията и храните) се е увеличила с 0.1% за трети пореден месец през юли. Новостроящите се жилища през миналия месец са намалели незначително спрямо юни, докато разрешителните за строеж са се увеличили с 1.6 процента. Най-мощен скок от 2% годишно е отчетен при издадените разрешителни за строеж на еднофамилните къщи. Еврозоната държи инфлацията под строг контрол. Статистическата служба на общността Евростат съобщи, че през юли тя се е повишила леко до 2.2% срещу 2.1% през юни заради високите цени на енергията. Базовата съставка на показателя (без енергийните и хранителните продукти) обаче остава стабилно под, но близо до 2 процента. Юлската й стойност е 1.4%, като в Германия, Холандия и Финландия тя дори е под 1 процент. Евростат съобщи също, че индустриалният продукт на еврозоната през юни се е увеличил с 0.3% след 0.4-процентния си майски спад. Тези данни не предполагат скорошна намеса на Европейската централна банка за увеличение на основните лихви на еврозоната. В Германия производствените цени през юли са се повишили с 4.6% на годишна база (колкото и през юни) и с 0.5% спрямо юни. Годишната инфлация в страната е била 2% през миналия месец, а безработицата 11.6% - по-ниска от юни, но все още на рекордно високи за периода след Втората световна война нива. Европейската комисия очаква едва 0.8% ръст на БВП на Германия през тази година. Скъпият суров петрол изпрати търговския дефицит на Франция за първото полугодие на рекордно високото ниво от 11.2 млрд. евро. Износът се е увеличил с 2.6%, а вносът - с 3.5%, в сравнение със същия период на миналата година, и по оценка на търговския министър Кристин Лагард цифрите не са добри. Тя обърна внимание на данните на Световната търговска организация, според които делът на Франция в световната търговия е намалял от 5.1% през 2000 г. на 4.9% през тази. Английската лира поскъпна съществено към еврото в резултат на по-добрите от очакваните икономически новини. Продажбите на дребно във Великобритания са намалели с 0.3% през юли в сравнение с юни - доста по-слабо от прогнозирания от икономисти 0.6-процентен спад. Инфлацията, измервана чрез индекса на потребителските цени, е скочила до 2.3% през юли срещу 2% през юни. А пазарът на труда във Великобритания продължава да омеква. През миналия месец се е увеличил броят на уволнените от работа, а подадените молби за обезщетения при безработица са нараснали за шести пореден месец. Това успокои до известна степен инвеститорите, че Бенк ъф Инглънд няма в скоро време да понижи отново основната лихва. Оповестените публично моменти от последното съвещание на паричния комитет на английската централна банка показаха, че понижението на основната лихва на страната с 25 базови точки (до 4.5%) на 4 август е било взето с пет гласа за и четири против, като самият управител на Бенк ъф Инглънд Марвин Кинг е бил против промяната. У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше с по-ниска активност от миналия седмичен отчетен период. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 199 млн. евро (389 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 8.7% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във