Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩАТСКИЯТ ДОЛАР СЕ ПРЕПЪНА ПРЕД ВАЖНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА БАРИЕРА

След като три поредни дни атакуваха психологическата бариера от 1.20 щ. долара за едно евро, зелените пари спряха да отдъхнат и да наберат повече сили и в средата на седмицата поевтиняха към единната европейска валута. От началото на годината насам щатският долар е поскъпнал с 11.6% към еврото - най-добрия годишен старт на щатската валута от дебюта на единната европейска парична единица през 1999 година. Еврото би могло да компенсира част от тазгодишните си загуби, ако успее да прехвърли рубежа 1.2190 щ. долара - важно техническо ниво. Една от причините за слабото му представяне са публикуваните неубедителни фундаментални икономически данни за САЩ. Международните инвеститори са купили щатски ДЦК, корпоративни облигации, акции и други финансови активи за общо 47.4 млрд. щ. долара през април при прогнозирани от финансовата информационна агенция Блумбърг нюз 70 млрд. долара. Новият капиталов приток по оценка на валутни експерти е стряскащо слаб. Април е вторият пореден месец, в който паричните потоци са били недостатъчни, за да балансират недостига по текущата сметка на САЩ. И което е още по-лошо, това се случва въпреки мащабните покупки на щатски ДЦК от централните банки - Китай е купил 6.9 млрд. щ. долара, Япония - 5.7 млрд. щ. долара, а Норвегия - 12.9 млрд. щ. долара. Априлското търсене на акции и облигации от страна на частния сектор обаче е било изключително слабо. Щатската валута поевтиня с 34% спрямо еврото от 2001 до 2004 г. поради опасенията на инвеститорите, че администрацията на президента Джордж Буш няма да успее да привлече достатъчно инвестиции, за да попълни рекордния дефицит по текущата сметка. Не са убедителни и другите важни икономически показатели на САЩ. Индексът на производствените цени през май се е понижил с 0.6% - най-рязкото им намаление след 1.5-процентния им спад през април 2003 г., като и в двата случая (през миналия месец и през 2001 г.) то се дължи на падащите цени на бензина. Базовата съставка на показателя, която не отчита цените на енергийните и на хранителните продукти, обаче се е повишила с 0.1% след 0.3-процентния си априлски скок. Намалял е и майският индекс на потребителските цени - с 0.1% в сравнение с април, като подиндексът, в който не са включени храните и енергията, се е повишил с 0.1 процента. Очевидно инфлацията се стабилизира, като годишната й стойност през май е била 2.8% спрямо 3.5% през април, докато базовата й компонента се е повишила с 2.2% - точно колкото е била и през април. Тези данни поставят под въпрос вероятността Федералният резерв да повиши още веднъж основната лихва на страната на 30 юни, когато е редовното съвещание на паричния комитет.И майските продажби на дребно са намалели с 0.5% - първия им за последните девет месеца спад, дължащ се на по-ниските продажби на коли и на по-евтиния бензин. Индустриалният продукт през май обаче се е увеличил с 0.4% след 0.3-процентния си априлски спад. Повишението се дължи основно на 0.6-процентния скок на фабричното производство, докато по-слабото представяне на сектора на услуги е повлияло негативно на общия ръст на показателя. От отделен отчет на Федералния резерв за промишлената активност в щата Ню Йорк става ясно, че от началото на юни досега тя е в подем след слабите й стойности през май. Новите строежи на жилища пък през миналия месец са се увеличили с 0.2% под влияние на благоприятната комбинация от ниски лихви по ипотеките и ръст на заетостта. В същия момент разрешителните за строеж, които са ориентир за бъдещата активност в сектора, са намалели с 4.6% през май. Новите молби за обезщетение при безработица са се увеличили с хиляда през миналата седмица и към 11 юни са достигнали общо 333 хил. броя. Европейската централна банка е пред сериозна дилема какво да прави с лихвите. Икономическият растеж на общността отново се забавя и политиците усилват натиска си за по-нататъшно понижение на лихвите. Прекалено високата парична ликвидност и скъпият нефт обаче са сериозни инфлационни фактори. Особено показателна е променената позиция на главния икономист на ЕЦБ Отмар Исинг - един от лихвените хардлайнери в управителния съвет на банката, който отбеляза, че слабият стопански ръст на еврозоната снижава опасността от настъпление на инфлацията и подчерта, че финансовите пазари вероятно са прави, като отчитат в цените на различните финансови инструменти евентуално понижение на основната лихва по еврото. Очаква се БВП на еврозоната да нарасне с 1.6% през тази година срещу 3.5-процентна прогноза за САЩ. Все пак дяволът не изглеждаше толкова черен през тази седмица. Индустриалният продукт в Италия - едно от най-слабите стопанства на еврозоната, е скочил неочаквано с 1.9% през април, а доверието на бизнеса в икономиката на Франция е нараснало. Японската йена поевтиня след правителствения отчет, сочещ, че БВП на страната през първото тримесечие се е повишил с 4.9% на годишна база - по-слабо от първоначалната оценка от 5.3% ръст. Не помогна и новината, че промишлените поръчки в Япония са намалели по-слабо от очакванията през април - с 1% спрямо март. Чуждестранните инвеститори са продали през миналата седмица акции в японски компании за 281 млрд. йени (най-много от май 2004 г. насам), съобщи финансовото министерство на страната. У нас междубанковият пазар през седмицата беше много активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 217 млн. евро (425 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 10% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във