Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩАТСКИЯТ ДОЛАР ПРИКЛЮЧИ ЧЕТВЪРТА СЕДМИЦА НА ПЕЧАЛБА

Щатската валута поскъпна до 1.28 щ. долара за едно евро в средата на седмицата и след известно отстъпление и колебания успя да задържи спечеленото. Основна причина е растящата доходност на базовите десетгодишни щатски облигации, която е по-висока от аналогичните ДЦК на Европа и Япония. Директорът на клона на Федералния резерв във Филаделфия Антъни Сантомеро коментира на 7 април, че не е обезпокоен от ниския ръст на заетостта в САЩ. А директорът на клона на щатската централна банка в Сейнт Луис Уйлям Пул изрази становище, че паричният комитет ще трябва по-енергично да повишава лихвените проценти. И макар че техническите фактори подсказват, че едно бъдещо движение нагоре има ограничен потенциал, инвеститорите засега продължават да купуват щатски долари. Зелените пари поскъпнаха с 2.2% спрямо еврото и с 2.8% към йената от 22 март, когато Федералният резерв увеличи за последен път лихвите и заяви, че е налице растящ инфлационен натиск. Продажбите на търговските вериги в САЩ са се увеличили през март, след като великденските покупки преодоляха влиянието на по-високите цени на течните горива. А новите молби за обезщетения при безработица през миналата седмица са намалели с 19 хиляди и към 2 април са били общо 334 хиляди. Резултатът не е достатъчно убедително доказателства за подобрение на условията на пазара на труда в страната. Европейската централна банка запази без промяна - 2%, основната лихва на еврозоната, както впрочем очакваха всички анализатори. Нейният управител Жан-Клод Трише пък повтори на пресконференцията във Франкфурт на 7 април първата част от официалното си изявление от миналия месец . Той заяви, че няма признаци за ръст на инфлацията в еврозоната и на съвещанието на управителния съвет на ЕЦБ не е бил обсъждан вариант за повишение или за намаление на основната лихва на общността. Всъщност еврозоната преживява трудни времена на бавен икономически растеж. Индустриалният продукт на Германия е спаднал с 2.2% през февруари, оповести Министерството на икономиката и труда в Берлин на 7 април. Фабричните поръчки са намалели с 2.6% през февруари в сравнение с януари - втори пореден месец на спад. Индивидуалното потребление е под натиск заради рекордно високата безработица в страната. Продажбите на дребно в 12-те държави от еврозоната през март са се свили за трети пореден месец, също заради котировките на суровия петрол, които достигнаха рекордно високи стойности, а броят на безработните в общността продължи да расте. Нефтът вече е със 76% по-скъп в сравнение със същия период на миналата година, а броят на безработните, които са 8.9% от трудоспособното население на общността, карат домакинствата да се въздържат от харченето на повече пари за покупки. А индивидуалното потребление носи над 50% от БВП на еврозоната. На фона на тези нерадостни вести Европейската комисия намали прогнозата си за икономическия растеж на общността през 2005 г. на 1.6 процента. И докато възможностите за стопански растеж линеят, инфлационният натиск като че ли набира мощ. Цените на жилищата във Франция и в Испания са скочили с около 15% през миналата година, защото най-ниските от 1946 г. насам лихви помпат ликвидност в икономиката на общността. Месечният ръст на паричното предлагане, който ЕЦБ следи като инфлационен индикатор, надхвърля препоръчителната стойност на банката от 4.5% от май 2001 г. насам. По този повод някои икономисти препоръчват ЕЦБ да загърби за известно време този показател и да съсредоточи усилията си върху стимулирането на стопанския растеж. ЕЦБ обяви през март, че очаква инфлацията да спадне под препоръчителния таван от 2% годишно - средно до 1.9% през тази и 1.6% през идната година. Икономистите са разделени в прогнозите си за лихвената политика на еврозоната. Повечето очакват увеличение на основната лихва през второто полугодие с 50 базови точки. Експерти на холандската банка АБН АМРО обаче смятат, че ЕЦБ ще запази лихвените проценти без промяна до 2007 година. Щатската Голдмън Сакс пък прогнозира намаление на лихвите през третото тримесечие. На свой ред инвеститорите се обединяват около мнението, че преди да започне да качва лихвите, Трише ще изчака по-убедителни признаци за по-мощен стопански растеж на общността. Централната банка на Великобритания остави непроменена - 4.75%, основната лихва на страната за осми пореден месец. Причина са очевидните доказателства, че индивидуалното потребление, което генерира по-голямата част от БВП, още не се е възстановило от спада си в края на миналата година. Промишленият продукт на Острова е намалял през февруари, съобщи Националната статистическа служба на страната. Английският производствен сектор се спаси на косъм от инфлацията в края на миналата година, а от началото на тази не успява да премине към растеж. Цените на жилищата пък са се увеличили с 0.5% през март. Японската валута поевтиня поради спекулациите, че местните инвеститори започват да прехвърлят средства към по-високодоходни активи след края на финансовата година - 31 март. Централната банка на страната остави базовата лихва почти равна на нула - стойност, която не е променяна от 2001 година. За първи път от 12 месеца насам обаче членовете на паричния комитет на банката, които на 6 април проведоха официално съвещание за монетарната политика, не бяха единодушни в решението си да запазят резервите, до които имат достъп местните кредитни институции (между 30 и 35 трлн. йени). Ако тези количества бъдат намалени, ще намалее и предлагането на йени, което може да повиши цената на валутата. У нас междубанковият валутен пазар беше изключително активен, особено през последния ден от март. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 353 млн. евро (691 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 5.55% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във