Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩАТСКИЯТ ДОЛАР ПРЕДАДЕ ФРОНТА

Щатският долар поевтиня към всичките си основни конкуренти по ред причини и водеща между тях бе резкият скок на японската йена. Своят принос даде и плъзналият на 31 март слух, че шефът на Федералния резерв Алън Грийнспън е получил сърдечната атака. Той много бързо бе опроверган от говорителка на банкера, която заяви, че финансистът се чувства отлично. Натиск върху зелените пари оказа и новината, че ръстът на индекса за промишлената активност в САЩ, изчисляван в Чикаго, е останал по-нисък от очаквания в сектора през изтеклия месец. Показателят е спаднал от 63.6 точки през февруари на 57.6 през март при прогноза за спад до 61.5 пункта. Същевременно фабричните поръчки през февруари са се увеличили само с 0.3% след януарския спад с 0.9 процента. Експерти от Уолстрийт очакваха показателят да регистрира 1.5% ръст през февруари. Зле стои въпросът и с доверието на американските потребители в икономиката на страната - то продължава да спада. Индексът, отчитащ нагласите им през март, символично се е понижил до 88.3 точки (срещу 88.5 през февруари). Това незначително намаление обаче контрастира с резкия спад от януарската стойност на показателя, която бе 97.7 точки. Основната причина си остава слабият пазар на труда в САЩ. Европейската централна банка не промени основната лихва на еврозоната и тя остана 2 процента. Въпреки че се очакваше такова решение, инвеститорите останаха разочаровани, че банката не се възползва от възможността да стимулира икономическия растеж на еврозоната, като намали лихвата поне с 25 базови точки. Новините за икономиката на Евроленд бяха сравнително оптимистични. Индексът, отчитащ промишлената активност на общността, изненада икономистите с ръста си - от 52.5 точки през февруари той се покачи на 53.3 през март, а експертите очакваха спад до 52.3 пункта. Както е известно, всички стойности над 50 точки показват растеж в сектора. И трите водещи икономики на еврозоната - Германия, Франция и Италия, отчитат подобрение на индексите си на промишлена активност, както и по-добри резултати по показателя заявки към износителите, което е признак, че нивата на еврото все още не му създават проблеми спрямо основните му конкуренти. Безспорната звезда на валутния пазар отново бе японската парична единица, която поскъпна до най-високите си от четири години насам стойности спрямо щатските пари - близо 103 йени за един щатски долар. Резкият подем на йената започна след появилата се в лондонския вестник Таймс статия на 29 март, че Страната на изгряващото слънце официално е приключила с интервенциите на валутните пазари. Журналистите се позовават на официални представители на Бенк ъф Джъпен, която обаче отказа да потвърди новината с мотива, че не е упълномощена да коментира валутната политика на страната, която се контролира от Министерството на финансите. По данни на правителството, публикувани на 31 март, страната е продала 4.7 трлн. йени (45.2 млрд. щ. долара) през миналия месец - по-малко от средното месечно количество на продажбите от по 5.2 трлн. йени през януари и февруари. Ден по-рано японският всекидневник Нихон кейзай (Nihon Keizai) съобщи, че от края на февруари до 8 март Бенк ъф Джъпен е продала 3 трлн. йени (28.3 млрд. щ. долара), за да ограничи ръста на местната парична единица. Следователно основното количество валута е хвърлено на пазара в началото на март. Борсовият индекс NIKKEI 225 е скочил с 47% през финансовата година, приключила на 31 март, а другият базов японски индекс Topix - с 50 процента. Това са най-големите им процентни печалби от 1973 г. насам. Най-важната икономическа новина бе, че индексът на доверие на едрия бизнес в икономиката на Япония TANKAN, който Бенк ъф Джъпен изчислява всяко тримесечмие, се е повишил от седем точки към 31 декември 2003 г. на 12 точки в края на март. Нараснало е и доверието на големите непроизводствени компании - от нула точки през последното тримесечие на миналата година на 5 в края на първите три месеци на тази. Всяка цифра над нула показва, че оптимистите са повече от песимистите. Големите производители, анкетирани в периода от 23 февруари до 31 март, очакват средната стойност на йената през започналата на 1 април нова финансова година да бъде 108.43 йени за един щатски долар. Индустриалният продукт на Япония обаче е намалял с 3.7% през февруари - най-резкият спад от три години насам, заради намалялото производство на коли, полупроводници и мобилни телефони. Нараснало е производството на прецизни машини. Складовите запаси са се увеличили с 0.4%, а безработицата остава 5 процента. Очевидно поскъпването на йената с 14% към щатския долар през изминалата година е натиснало печалбите на японските износители и ги е принудило да снижат разходите, включително и за работна ръка. Износът през февруари е намалял с 1.4% - за първи пък от пет месеца насам. Според специалисти от Тойота мотър, ако местната валута поскъпне до 100 йени за един щатски долар, това ще навреди на износителите. Финансовият министър Садаказу Танигаки каза пред репортери в Токио, че движенията на валутните пазари трябва да отразяват фундаменталните икономически показатели. В противен случай министерството било готово да вземе подходящи мерки. Ако йената се задържи трайно под 105 за един щатски долар, това все още крие рискове за икономиката, смятат валутни анализатори. Доста от големите японски износители са пресмятали печалбите си при 120 йени за долар, а през изминалата финансова година средният курс на валутата е бил 112.99 йени за един долар.У нас междубанковият валутен пазар през изминалата седмица беше много активен. Среднодневните изтъргувани количества валута достигнаха 104.5 млн. евро (204 млн. лв.), като сделките в щатски долари заемаха 17.4% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във