Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩАТСКИЯТ ДОЛАР ОТНОВО ПЛУВА В ОПАСНИ ВОДИ

Щатската валута поевтиня над 1.23 щ. долара за едно евро, след като доходността на базовите десетгодишни щатски ДЦК падна до най-ниската им стойност от 1 април насам и пресуши жаждата на онези инвеститори, които търсят по-високи приходи от вложенията си. Причините за този погром са две. Първата е свързана със старите страхове, че високите цени на суровия петрол ще задушат икономическия растеж в САЩ. Втората е решението на паричния комитет на Федералния резерв от 21 септември да повиши основната лихва на страната с 25 базови точки -. до 1.75 процента. Всъщност тази стъпка на щатската централна банка очакваха всички анализатори, така че най-важно се оказа изявлението на централните банкери за пресата. Повечето пазарни играчи се хванаха за онази част от него, която налага внушението, че инфлацията и инфлационните очаквания са се успокоили през последните месеци. Те приемат това като сигнал, че Федералният резерв е направил последното лихвено повишение за тази година и може би няма да променя паричната политика през ноември и декември, тъй като по оценка на централната банка на САЩ тя е подходяща и в съчетание с нарастването на производителността на труда осигурява подкрепа на икономическата активност. Освен това банкерите са убедени, че растящите цени на енергията не повишават риска от инфлация. Икономистите обаче са разделени по въпроса доколко мощно расте стопанството на страната. Оптимистите смятат, че добрите времена вече са настъпили, а песимистите - че по-тежките времена тепърва предстоят. Засега няма категорични доказателства в полза на нито една от двете тези. В САЩ новите жилищни строежи през август са се увеличили с 0.6% и са надхвърлили очакванията на икономистите. Разрешителните за нови строежи обаче са намалели с 5.5% в сравнение със същия период на миналата година - белег за охлаждане на активността в сектора. Новите молби за обезщетения при безработица пък са се увеличи с 14 хил. през миналата седмица и към 18 септември са достигнали общо 350 хиляди. Но нарастването им се отдава основно на ураганите Чарли и Франсис, връхлетели страната през този месец. В еврозоната също има вълнения. Управителят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише изпрати на 22 септември най-мощното си предупреждение към страните членки на общността колко е опасно за единната европейска валута облекчаването на изискванията за бюджетната дисциплина на Европейския съюз. Това той направи в изказването си пред Европейския парламент в Брюксел по повод предложението на Европейската комисия да се направи гъвкав график за намаление на огромните дефицити на онези правителства, които са ги натрупали под натиска на обстоятелствата в страните си. Трише е обезпокоен и от идеята държавите с по-слаб икономически растеж да използват този факт като извинение за поддържания от тях дефицит, надхвърлящ 3% от БВП в тези държави. В случая на мушката се оказа Гърция, която си призна, че нейният бюджетен недостиг е над 5% от БВП, но кабинетът е маскирал реалната му стойност. Битката за преправяне на Пакта за стабилност и растеж в тази му част се води отдавна и се подкрепя от много страни членки на еврозоната, включително и от Франция и Германия. Те също нарушават тавана за бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП за трета поредна година. Трише представи пред Европейския парламент доста оптимистична оценка за икономическите перспективи на Евроленд, като каза, че инфлацията е под контрол и прогнозира 2.1-2.3% ръст на БВП през тази година и между 1.3 и 2.3% през идната.ЕЦБ не смята да променя основната лихва на еврозоната, която сега е 2 процента. Членът на УС на банката Клаус Либшер заяви в интервю за медиите, че е привърженик на здрава ръка по отношение на лихвената политика и е вторият за последните десетина дни високопоставен представител на банката, който охлажда очакванията за лихвени увеличения. Преди него, на 16 септември, шефът на ирландската централна банка Джон Хърли заяви, че инфлацията не притеснява особено ЕЦБ. Японската йена отслабна чувствително, след като правителството на страната обяви, че годишният ръст на износа й през август е бил едва 10.4% (без корекция съобразно сезонните фактори). Същевременно търговският излишък на Япония се е свил с 26% през август - първото му намаление от 14 месеца насам. Сезонните данни за търговския баланс са доста по-силни, но те не са ключови за японските бизнесмени, които не могат да коригират приходите си съобразно годишното време. Допълнителен натиск оказват високите цени на суровия петрол, защото стопанството на Страната на изгряващото слънце е силно зависимо от вноса на суровината. Тези обстоятелства обезкуражават задграничните инвеститори, които са намалили повече от два пъти покупките на японски ценни книжа от април насам. Съвсем логично японският борсов индекс NIKKEI 225 е поевтинял със 7.3% през третото тримесечие. У нас междубанковият валутен пазар бе много активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 130.7 млн. евро (255.6 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 16% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във