Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Сблъсъкът на Тръмп с Китай

Външната политика на американския президент разби статуквото по редица направления  - от световната търговия и трансатлантическите връзки до отношенията с Иран и със Северна Корея. Най-дълготрайно последствие върху света обаче ще има твърдият подход на щатската администрация към Китай, защото ще промени условията на епохалното състезание в днешно време. Световните пазари подценяват тези обстоятелства и до голяма степен реагират на моментните случки - бъбренето на Тръмп за митата в "Туитър" и търговските търкания. А вместо това те трябва да се концентрират върху същностната природа на тази драма и потенциалния й ефект върху дълговите, валутните, технологичните и всички видове фондови пазари. Както и върху световния мир и просперитет. Такова е мнението на Фредерик Кемпе - президент и главен изпълнителен директор на Атлантическия съвет.

По всичко изглежда, че влизаме в друга война", заяви в реч в Сан Франциско по повод на 100-годишнината от края на първата световна война бившият премиер на Австралия Кевин Майкъл Ръд. "Тя започна като търговска война и прерасна в инвестиционна, преди да се изроди в нова технологична война, защото Китай и Съединените щати вече се борят да си осигурят господстващо положение в новите технологии, което или ще придвижи напред, или ще разруши икономиките на ХХI век." 

Действително, военните действия между Вашингтон и Пекин избухнаха на 6 юли с налагането на 25% мита от САЩ  върху 818 вносни продукта от Китай за 34 млрд. щ. долара, последвани от реципрочни ответни действия на китайците. Впоследствие бяха обмитени нови 284 вида китайски стоки за още 16 млрд. долара.  Всяка от страните се целеше в най-уязвимите места на противника: американците - в ядрените реактори, в корабостроенето,  самолетните двигатели, полупроводниците и дълъг списък от други машини за промишлеността и селското стопанство. Китайците пък удариха по правило лоялните на президента селскостопански общности, като обмитиха с 25% соята, както и памука, зърнените култури, тютюна и леките  коли. Така щатските производители губят ценни клиенти, които може да не успеят да си върнат никога вече. Китайските потребители пък се оглеждат за нови доставчици, най-вече от Бразилия. Вбесеният от нежеланието на Пекин да се подчини на волята му, Тръмп обмити китайски внос за сума още 200 млрд. долара с 10 процента. И "обеща" те да се качат до 25 процента. В добавка  заплаши да включи в мярката продукция за нови 300 млрд. долара. 

Ескалацията на напрежението между двата мастодонта предизвика сериозни колебания на валутните, паричните и дълговите пазари. В резултат китайската валута се обезцени с 6-8% спрямо щатската, което не е чак толкова лоша новина и по-скоро работи в полза на Пекин. По-проблемен е спадът на китайските борсови индекси и отливът на инвестиции от страната. Но пък те бяха  компенсирани  светкавично с правителствени мерки. Както и с нови съюзи. Защото нарастващият с яденето апетит на Тръмп да увеличава употребата на санкции и ролята на долара като доминираща световна резервна валута, за да налага волята си, принуди голям брой държави - от Русия и Китай до Европейския съюз - да се огедат за алтернативи.

По време на визита в Китай през миналия месец руският премиер Дмитрий  Медведев съобщи, че двете държави търсят начини да насърчат употребата на валутите си, като позволят използването на китайската кредитна карта UnionPay в Русия и руската "Мир" - в Китай. Защото нито една валута не би трябвало да има господстващо положение на пазара. ЕС също атакува "прекалено привилегированото положение" на долара.

На фона на трупащото се недоволство и недоверие от развоя на събитията президентите на Щатите и на Китай договориха на 1 декември тримесечно примирие по време на двустранната си среща в рамките на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес. И решиха до 1 март да се опитат да изгладят противоречията си с преговори и с евентуални отстъпки. Като жест на добра воля Пекин обеща да внесе соя от Щатите и да преосмисли митата върху американските автомобили. Вашингтон  обаче не се удържа и поиска от Канада да арестува главния финансов директор на "Хуауей текнолъджис" - Менг Ванджоу, по подозрение, че е нарушила американските санкции срещу Иран. Това се случи точно в деня на подписване на примирието и е поредното доказателство, че конфликтът надхвърля търговията и същинската битка е за надмощие в 5G технологиите, изкуствения интелект и квантовите компютри. 

Това се потвърждава от паметна записка, подготвена от служител на щатския национален съвет за сигурност, изтекла преди време в американския новинарски и информационен уебсайт Axios. В него се посочва опасността мощното развитие на "Хуауей" да го превърне в най-важния световен доставчик на мобилни телекомуникационни средства от ново поколение. И който победи в това състезание, ще има огромното предимство да контролира най-висшите нива на информационното пространство.

Още преди година Белият дом определи нарастващата технологична власт на Китай, като заплаха за американската икономическа и военна сила. Американските компании пък отдавна се оплакват, че китайците ги принуждават да им прехвърлят интелектуална собственост и понякога дори крадат търговски тайна - все неща, които Пекин отрича.

Китайският президент Си Дзинпин никога не е криел амбициите си да оглави четвъртата индустриална революция. В последната си реч по време на работната конференция по национална киберсигурност и информатика той подчерта важността на защитата на мрежата за националната сигурност, на икономическата и социална стабилност. 

Голямо главоболие за Вашингтон е и китайската инициатива "Един пояс, един път". Тя предвижда финансирането на проекти за инфраструктура и развитие по целия свят, а президентът Си Дзинпин я определи миналата година като "проект на столетието". Американците обаче надушиха подмолни намерения и се притесниха, че по-бедните държави могат да станат зависими от Китай. А Пентагонът предупреди, че Пекин може да използва пристанищата по света в своя полза. Такъв пример е Шри Ланка, която взе големи заеми, за да построи пристанище на Индийски океан и след като не успя да ги изплати, го отдаде на лизинг на Китай за 99 години в замяна на редукция на дълга. Нарастващата съпротива срещу проекта в доста азиатски държави - от Малайзия до Малдивите (със сигурност не без подстрекаване от американка страна), пък принуди Пекин да мине в отбрана. А Си Дзинпин  заяви официално по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество през миналия месец, че това не е клопка, както твърдят някои хора. Веднага след него обаче американският вицепрезидент Майк Пенс атакува инициативата и каза, че Щатите "няма да удавят партньорите си в море от дългове". Той предложи и планове за финансиране на инфраструктура за 60 млрд. щ. долара в подкрепа на частните инвестиции.  

Президент Ръд също смята, че тази нова стратегическа надпревара между Китай и Щатите ще е от фундаментално значение за бъдещето. Просто защото през последните 40 години щатската икономика е била богата на капитали, а китайската - на работна ръка. Така двете стопанства са се допълвали и са можели да правят много пари, като са работели заедно. Днес обаче те са участници в състезание, защото и Пекин, и Вашингтон искат да стигнат на един и същи финал в името на бъдещия си икономически успех и конкурентна мощ. А това определено не вдъхва надежди за постигането на компромис и открива възможности за мръсни удари под кръста. И за нова несигурност и пазарни колебания.

Ефектът от търговската война на Тръмп

Тръмп твърди, че търговските войни са добри и лесни за печелене. Повечето икономисти обаче опонират, че те по правило са лоши и лесни за губене. Сред тях е и председателят на Бенк ъф Инглънд - Марк Карни, който предупреди още в началото на "военните действия", че по-нататъшната ескалация на търговските претенции на Белия дом ще нанесат най-големи вреди на Америка с потенциал да намалят икономическия й ръст с около 5 процента. Само през първите три години на "сраженията" щатското стопанство може да се лиши от 2.5% от БВП заради намаляващия търговски оборот, ако Вашингтон повиши с десетина процента митата по вноса на всичките си търговски партньори. А ръстът на световната икономика ще спадне с малко над 1%, като влиянието върху ЕС и Великобритания ще е по-скромно.

Засега е трудно да се даде оценка на щетите от митата на Тръмп. Според американски сенатори от Демократиеската партия те са неутрализирали напълно ползите от данъчните редукции на президента, поне в някои щати, особено в Северна Дакота. Данъчната фондация (базирана във Вашингтон независима институция за данъчна политика с идеална цел, която от 1937-а събира данни и публикува проучвания за щатските данъчни политики на федерално и на щатско равнище) оценява, че ако вносът през 2018-а е на равнищата от 2017-а, само митата върху алуминия и стоманата ще струват на щатските фирми почти 9 млрд. щ. долара. 

Сред първите реакции е до голяма степен спонтанният порив на "Харли Дейвидсън" да премести производството си зад граница заради 33-процентните мита, които Европа наложи на емблематичните мотори като част от ответните действия срещу щатските налози върху стоманата и алуминия. Цените на произведената в Америка соя пък са паднали с повече от 20%, след като Китай обмити с 25% вноса им в отговор на обложените от Тръмп китайски стоки за 200 млрд. щ. долара. Щатската администрация  гласува на 24 юли пакет от помощи за 12 млрд. щ. долара в подкрепа на фермерите, попаднали в капана на войната. Въпреки впечатляващия размер на сумата  тя едва ли ще компенсира напълно пострадалите селскостопански производители, твърдят експерти. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във