Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Самотният бегач

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Фед е напът да стане самотният бегач на пистата на централните банки, които имат намерението да вдигнат основната си лихва в близко време. Сигурното засега е, че в края на следващия  месец лихвата на САЩ ще се повиши с нови 25 базисни точки - до диапазона 2.00 - 2.25%, но залозите да се случи още едно увеличение до края на тази година вече леко намаляват. На фона на разгарящите се закани за търговски войни и нарастващото  геополитическо напрежение става все по-неясно какви ще са последствията както за развитите, така и за развиващите се икономики. Ето защо в последно време силно намаля вероятността някоя от останалите централни банки - на водещи  световни икономики, да предприеме стъпка към повишаване на лихвите. През последните 20 години, т.е. откакто еврозоната съществува, Фед и ЕЦБ винаги са действали в някакъв синхрон, докато в момента такъв липсва. Дори се забелязва  диаметрално разминаване в монетарните им политики. През последните четири години Фед вдигна седем пъти основната си  лихва, докато ЕЦБ я свали четири пъти.  Основателно въпросите докога Фед ще е самотният бегач и кога ще е следващото вдигане на щатските лихви остават да висят във въздуха и да смущават съня на инвеститорите.

Преди две седмици турската лира се обезцени с цели 33%, при това в рамките на само два дни. Такава бърза девалвация не се бе случвала от много време на валутните пазари и това изостри вниманието на инвеститорите. Тогава те побързаха да се освободят от вложенията си  в по-рискови позиции, каквито са корпоративните книжа и книжата на страни без  първокласен инвестиционен рейтинг. В рамките на няколко дни тогава водещите фондови индекси Down Jones Industrial Average и DAX потънаха с по 3 до 4 процента.

През последната една седмица обаче курсът на турската валута се стабилизира около 6 лири за долар и това беше основният подтик за инвеститорите отново да се пренасочат към по-рискови инвестиции. Цените на суровините и металите отново поеха възходяща тенденция. Поскъпнаха и корпоративните книжа, като щатският индекс дори отчете седеммесечен връх.

Ръст в цените отчетоха и книжата на страните от Централна и Източна Европа - тези от  Полша, Унгария и Чехия поскъпнаха с по 20 до 40 евроцента. Търговията и с българските  еврооблигационни емисии също вече се случва при по-високи ценови равнища с изключение на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 година. Носената от нея доходност се запази на нивото си от преди седмица на 2.53% на годишна база. С 10 евроцента по-скъпо се търгуват книжата ни с падеж 2028 г., като доходността им се понижи с 1 базисен пункт до 1.46% годишно. Една година по-краткосрочната ни емисия пък поскъпна с 20 евроцента, а доходността й  вече е с 2 базисни точки по-ниска и  е 1.23% на годишна база. Книжата ни с падеж 2024 г. пък добавиха 30 евроцента към стойността си и доходността им, която е обратнопропорционална на цената, се понижи с 3 базисни точки до 0.41% годишно.  С по-скромните 10 и 5 евроцента дръпнаха нагоре и цените на най-краткосрочните ни книжа с падежи съответно 2023 и 2022 г., в резултат на което носената от тях възвръщаемост се понижи с по 2 базисни пункта до 0.16% и минус 0.02% годишно.

На вътрешния  ни вторичен междубанков пазар се забелязва интерес към книжата ни с падежи четири, пет, осем и девет години. Доходността, при която се срещат интересите на купувачите и продавачите, е съответно 0, 0.05, 0.75 и 0.80% на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във