Банкеръ Weekly

Пари и пазари

РЕЗЕРВИТЕ НАРАСНАХА, НО КАКВО ОТ ТОВА

Минималните задължителни резерви, които трябва да поддържат търговските банки, опериращи на българския пазар, бяха увеличени на 6 декември. По настояване на Международния валутен фонд бяха завишени сумите, които те са длъжни да поддържат единствено и само по безлихвените си сметки в Българска народна банка. Предприетите мерки целят да се изземат парични средства от банковата система, да се ограничи ликвидността и по този начин да се снижат големите темпове, с които се раздават кредити. От 6 декември процентът, с който са олихвени сумите, привлечени за период над две години, се увеличи от 4 на 8 процента. Досега начисляваните 8% за ресурса до две години се запазиха. В резултат на това банките ще заделят близо 70 млн. лв. повече. В началото на годината левовите касови наличности се признаваха за минимални резерви. От лятото бе въведено ограничение и за такива се признават само половината от тях, а от началото на седмицата левовите касови наличности вече не се признават за резерви. Така че, за да се компенсира отписването им, ще са необходими още 150 млн. лв. допълнително. Банковата система ще трябва да задели от общата си ликвидност още близо 220 млн. лв. за минимални задължителни резерви, които на практика няма да могат да се използват за кредитиране. Въпреки отправените досега предупреждения и налаганите ограничения, темповете, с които расте кредитният портфейл на банките (с около 50% на годишна база), е факт, който определено не се нрави нито на международните, нито на българските финансови институции. Единствените им опасения са от възможното прегряване на икономиката и пораждане на инфлационни процеси. Лично аз не вярвам, че с последните мерки ще се постигне набелязаната цел. В началото на годината банковата общност поддържаше в Централната банка около 300 млн. лв., с които обезпечаваше както минималните си резерви, така и междубанковите разплащания. Тогава достиганите лихвени нива при търговията с овърнайт междубанкови левови депозити се задържаха на средните стойности от 1.84% на годишна база. След първоначално наложените рестрикции тази сума се увеличи до 500 млн. лв., а лихвите се покачиха до 2.03 процента. На трезорите вече ще са необходими над 700 млн. лева. Факт е, че през седмицата среднодневните левови наличности на банките по сметки в БНБ са 740 млн. лева. Факт е също така, че лихвените проценти останаха на сравнително ниските нива от 1.91% на годишна база. Ликвидността в банковата система е повече от отлична, което се потвърждава както от ниските лихви по еднодневните междубанкови депозити, така и от среднодневните търгувани обеми от 120 млн. лева. Допълнително потвърждение за липса на каквото и да е напрежение в банките са резултатите от проведения на 6 декември аукцион за седемгодишни лихвоносни държавни съкровищни облигации с номинална стойност 20 млн. лева. Всъщност емисията е от отворен тип и това беше последният от общо четири търга, чрез които Министерството на финансите успешно пласира общо 80 млн. лв. номинал. До падежа на книжата остават точно шест години и два месеца. Лихвеният процент, при който се олихвява номиналът, е 4.75 процента. Достигнатата средна продажна цена се установи на немислимите доскоро 101.69 лв. за 100 лв. номинал. Отговарящата й средна годишна доходност е 4.43 процента. За отбелязване е, че достигнатият при първия аукцион доход беше 5.02%, а при втория, който се проведе в началото на май - цели 5.32 процента. В момента книжа от тази емисия се предлагат при 4.3% годишна възвръщаемост. Българската народна банка е насрочила за 13 декември аукцион за продажбата на 20 млн. лв. номинална стойност едногодишни държавни съкровищни бонове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във