Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА

КРАЧКА НАПРЕД ИЛИ ЕДНА НАЗАДПромените в Закона за публичното предлагане за ценни книжа успяха да стигнат до дневния ред на парламентарната икономическа комисия, но не и да заинтригуват депутатите, заети с обсъждането на други дела. Затова пък дискусии по темата направиха заинтересованите институции и организации. Страстите се разгоряха най-вече около корекциите в чл.119 на нормативния документ, който определя при какви критерии една компания може да се отпише автоматично от регистъра на публичните дружества, без собственикът й да отправя търгово предложение. С предлаганите изменения се предвижда това да става, ако дружеството има до 1500 акционери (в момента изискването е до 300 акционери), стойността на активите му да е до 8 млн. лв. (сега те трябва да са до 0.5 млн. лв.) и решението за отписване да се вземе с мнозинство от три четвърти (в сегашния вариант такова решение се взема с две трети от гласовете в общото събрание). Предлага се също и нов критерий - годишният обем на борсова търговия на компанията да е до 1% от целия й капитал. Промените са по инициатива на Асоциацията на индустриалния капитал, а против тях са всички институции, свързани с фондовия пазар у нас - БФБ-София, Централния депозитар и Комисията за финансов надзор. Асоциацията на инвеститорите също не е съгласна с въвеждането на тези корекции. Какви всъщност ще са последствията, ако изискванията, за автоматично отписване от регистъра на публичните дружества бъдат завишени до предлаганите нива? Асоциацията на индустриалния капитал смята, че това ще засегне около 50 компании. Заместник-председателят й Бойко Недялков заяви, че голяма част от тях не осъществяват никаква дейност и разходите им за публичния регистър са излишни, а често и непосилни. Пък и така ще отпаднат неликвидните дружества, които в момента главно затрупват пазара. От Асоциацията обаче пропускат една много важна подробност - тези разходи не се поемат от самото дружество, а от неговия мажоритарен собственик. Освен това в днешно време трудно се намират хора (да не говорим за цели организации), склонни да защитават дадена кауза само и само за да облекчат нечии чужди финансови мъки. Което навежда на мисълта, че сред въпросните 50 дружества има доста дъщерни компании на членовете на Асоциацията на индустриалния капитал. И че с промените в закона без излишни разходи те ще ги отпишат от публичния регистър. Не бива да се забравя също така, че при автоматичното отписване се пренебрегват интересите на миноритарните акционери, като не им се дава право да избират дали да продадат книжата си на цената на отправено търгово предложение, или да останат в непублична компания. Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал е, че с предлаганите промени в закона ще бъдат засегнати дружества с малък брой акционери. Малко ли са обаче 1500 души, според предлаганите нови изисквания? Друг е въпросът, че много предприятия, които искат да се сбогуват със своята публичност, без да си уредят сметките с дребните акционери, могат умишлено да се приведат в съответствие с критериите за автоматично отписване. Председателят на Асоциацията на инвеститорите Стою Недин призна, че профилът на публичните дружества в момента не е най-добрият, нито пък отговаря изцяло на необходимите финансово-икономическите параметри. Но същевременно той предупреди, че ако предлаганите промените бъдат приети, това може да накърни доверието в българския фондов пазар. Защото с тях откровено се нарушават интересите на миноритарните акционери, а и прагът за административното отписване се вдига значително, което създава впечатлението за липсата на равнопоставеност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във