Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПРОДАЖБАТА НА ЯЗОВИРИ СПАСЯВА КОМПЕНСАТОРКИТЕ

Дали заради празниците, или по друга някоя причина активността на пазара на компенсаторки през седмицата видимо намаля. Голяма част от участниците в него се интересуваха повече какво точно е казал Левон Хампарцумян в НДК, отколкото от реалните котировки на книжата. Но въпреки че изреченото от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация може да се тълкува по-скоро като опит да повиши цената на записите, това не се случи. Нещо повече - компенсационните бонове загубиха нов пункт от стойността си и вече се търгуват при 16.70-17.00% от техния номинал. В края на седмицата при цена 17% се появи голямо предлагане, а това със сигурност ще понижи още котировките на селските удостоверения.
Хампарцумян атакува цените на два фронта. Първо той заяви, че ще гледа да приключи със записите, колкото е възможно по-бързо. Това може да се тълкува като знак, че АП ще извърши в скоро време няколко големи сделки, с което на практика ще всмуче все още нереализираните количества. Освен това шеф-приватизаторът обеща, че ще съкрати сроковете за плащане с компенсаторки от 30 на 10 дни след датата, на която е сключен съответният договор за раздържавяване. Такава промяна ще доведе до големи амплитуди на пазара на записи, защото търсенето ще се повишава рязко в дните след подписването на някоя по-голяма сделка. Някои анализатори са на мнение, че по този начин и при наличието на някои други фактори цените на компенсаторките биха могли временно да надминат дори 50 процента.
Не е ясно доколко бързо може да се осъществи намерението за изразходване на записите. Защото през тази година не са планирани големи приватизационни сделки, за които да се плаща с компенсаторни инструменти. Надеждите на собствениците им са свързани най-вече с продажбата на ВЕЦ-ове. До седмици се очаква да бъде подписан договорът с чешката фирма Енерго про за каскадата Санданска Бистрица. Чехите ще платят за нея 33 млн. щ. долара. Съгласно предварителните условия половината от цената на приватизирания обект можеше да се погаси срещу компенсаторки. След промените в закона Лучников отпреди месец и нещо обаче този параметър не е същият. Чехите ще издължат с реституционни книжа 90% от сумата, което значи, че на пазара изведнъж ще се появи търсене за над 65 млн. лева. Така че тази сделка ще изтегли над 6% от компенсаторките в обращение и продажбата на язовири ще спаси компенсаторките от удавяне.
Някои данни сочат, че една банка вече е набрала необходимата на Енерго про сума. Проблемът обаче е, че финансовата институция е купувала предимно земеделски бонове. А юристите все още не са наясно дали с тях ще може да се плаща по сделки, които са сключени след влизането в сила на последните промени в закона Лучников. Ако това не е така, търсенето на записи в дните след подписването на договора за Санданска Бистрица ще ескалира и прогнозите за цени над 50% като нищо ще се окажат верни.
От друга страна пък, банката, чийто клиент е Енерго про, ще трябва да се освободи от ресурса си в компенсационни бонове възможно най-тихо и кротко, за да не предизвика паника на пазара. Защото продажбата, примерно на 60 млн. бона, не може да остане незабелязана. Това ще увеличи допълнително разликата в котировките на записите и земеделските книжа. Подобен ефект вече се почувства и през тази седмица. Спредът между цените на лучниковките и селските удостоверения достига 7 пункта.
При другата хипотеза - че няма да се плаща с бонове за бъдещи сделки, тяхната стойност ще спадне катастрофално. В такъв случай те ще послужат за участие в масовата приватизация, за покупката на земеделски земи или на държавно имущество, както и за издължаване по сделки отпреди този март. В този случай няма да е чудно, ако цените им спаднат дори до 10 процента.
През седмицата земеделското министерство изнесе информация за издадените бонове и за търговете за земя. Досега на аукционите са продадени 20 хил. декара от държавния поземлен фонд. В момента текат процедури за приватизацията на нови 58 хил. декара от 76 общини.
По-интересни обаче са данните за количествата издадени и употребени книжа. Досега са емитирани общо 831 282 000 поименни компенсационни бона. От тях вече са изразходвани 505 милиона. Максималният обем на селските номинали може да достигне 1.36 милиарда. Така че държавата трябва да съчини механизъм за изсмукването на около 830 млн. бона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във