Банкеръ Daily

Пари и пазари

Призракът на интервенциите надвисна над валутните пазари

Слуховете за потенциални валутни интервенции на САЩ стават все по-шумни. На 11 юли към "агитката" на подозиращите подобен акт, се присъединиха и експерти на "Голдмън Сакс". Повод за очакванията им дават неспиращите оплаквания на президента Доналд Тръмп от валутните практики, прилагани от  другите държави, което извади на предната линия валутната политика на американците. На фона на търговските баталии "всичко е възможно", отбелязват банкерите на "Голдмън" и добавят, че рискът от действия на Вашингтон срещу силния долар расте.

Американците интервенираха за последен път през 2011-а, когато се присъединиха към западните си партньори, за да отслабят японската йена, поскъпнала рязко след разрушителното земетресение в Япония. Мнозинството анализатори обаче разиграват непредвидимия сценарий за насилствено отслабване на долара - акт, какъвто  САЩ не са предпремали от 2000-а  година.

Или, както коментират експертите на "Голдмън" - "директните валутни интервенции на Щатите са нисък, но растящ риск" срещу нормите през последните десетилетия. "Централните банки на развиващите се държави обаче напоследък използват балансите си по-активно, а валутните интервенции могат да се причислят към неконвенционалната монетарна политика".

Преди анализаторите на "Голдмън" за тази опасност предупреждаваха колегите им от "Ай Ен Джи" и "Ситигруп". Особено след активните изяви на Тръмп в "Туитър" през миналата седмица, когато подчерта, че Европа и Китай играят "голяма игра за манипулиране на валутите" и призова оторизираните национални власти "да отговорят по същия начин или да продължат да бъдат глупаци".

Търсени отчасти и заради поредицата лихвени повишения на Федералния резерв, зелените пари поскъпнаха към повечето си валутни конкуренти. Претеглената съобразно търговските сделки мярка за силата им, приложена от  щатската централна банка не е много под най-високата си стойност от 2002-а и подбива конкурентната мощ на американските износители зад граница. А това все повече тормози Тръмп, който обвинява силата на националната валута за не особено успешния ход . Съществуват обаче и някои техники, свързани с интервенциите. Обикновено финансовото министерство и Федералният резерв са участвали с равни количества валута при предишните епизоди на пазарна намеса. Ако този път щатската централна банка предпочете "да пасува", това ще ограничи значително потенциалния обем на акцията. Валутният стабилизационен фонд на американското финансово ведомство държи зелени пари на сума около  22 млрд. щ. долара и Специални права на тираж за още 50 млрд. долара, които може да конвертира в евро и йени. Въпреки скромните суми обаче, дори солов акт на финансистите ще раздвижи значимо пазарите.

Този ефект няма да е дълготраен предвид дневният оборот на международните валутни пазари в размер на 5 трлн. щ. долара. При предишните интервенции централните банки на различни държави действаха съвместно, което засилваше посланието към инвеститорите. Този път обаче Вашингтон може да остане сам, особено на фона на девиза на Тръмп "Америка на първо място". 

Не е маловажен и въпросът дали има смисъл американците да увеличават вложенията си във валути с ниска доходност, които би трябвало да купят, ако продадат долари. Евентуалните интервенции ще разширят портфейлите им от евро, йени и особено от китайски юани, коментира Себастиен Гали - старши стратег по макроикономика в "Нордеа инвъстмънт фънд". Щатските резерви в евро и в йени "в базовия сценарий не носят нищо".

Пазарните играчи тепърва ще имат повод за безпокойство, защото рискът Тръмп да премине от думи към дела ще нарасне, ако Европейската централна банка въведе нови парични стимули. Албърт Едуардс от "Сосиете женерал" писа в бележка за клиентите си, че "в разгарящата се валутна война срещу еврозоната (в частност Германия) Тръмп ще инструктира щатското финансово министерство (чрез клона на Федералния резерв в Ню Йорк) да интервенира директно и едностранно, за да свали долара". Едуардс дори е учуден, че щатският президент не е направил това досега, но всяко допълнително разхлабване на монетарната политика от ЕЦБ със сигурност ще притури колата.

Всъщност интервенции може и да не се наложат, ако Федералният резерв започне да сваля лихвите - стратегия, за която председателят на институцията Джеръм Пауъл загатна по време на изслушването му от конгресмените на 11 юли. В случай че се направят поредица от лихвени намаления в подкрепа на растежа, доходността на двегодишните щатски ДЦК може да падне до 1% до края на 2020-а. А зелените пари ще тръгнат надолу, според експерти на "Пасифик инвестмънт мениджмънт".

"Ситигруп" прогнозира, че Федералният резерв ще понижи основната си лихва с 25 базови пункта през този месец с потенциал за още две редукции до края на годината. Търговците вкарват в цените намаление на лихвите с 0.75% до 31 декември. А дали американският долар ще започне да поевтинява трайно зависи от начина, по който Федералният резерв позиционира юлската промяна - като начало на цикъл или просто като застраховка. Зелените пари ще са особено податливи на колебания към еврото и потенциално - към йената, ако щатските централни банкери предприемат поредица от лихвени понижения. 

Докато идеите и намеренията се прояснят, щатският долар остава силен. В късната следобедна търговия на 12 юли той се разменяше за 1.1240 долара за едно евро и за 108.26 йени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във