Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Предпочитаме книжа

Марио Драги

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Добрите финансови резултати неизменно активизират пазара. По-добрите от очакваното финансови резултати за полугодието на компаниите, търгувани на щатските фондови борси, рязко покачиха динамиката  им  и цените на акциите продължиха своя възход. Борсовият индекс Daw Jones Industrial Average се повиши до немислимите доскоро и недостигани никога досега в историята на борсовата търговия нива от 22 000 пункта.

От друга страна, увеличават се страховете, че инфлацията в най-голямата световна икономика забавя своя ход, а това е достатъчно основателна причина да се очаква ФЕД да не повиши скоро  основната лихва. Инвеститорите веднага реагираха и цената на 10-годишните държавни облигационни емисии се повиши с близо 50 цента.

Председателят на ЕЦБ разбуни духовете в края на юни, когато обяви намерение за драстична промяна на паричната политика в еврозоната. Веднага след това цената на държавните книжа се срина и доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост, отхвърча нагоре. През последната една седмица обаче витаят слухове на пазара, че през септември Марио Драги ще притвори кранчето на финансовите стимули за банковата система, а през 2018 г. ще стартира и процедура по плавното изтегляне на раздадените пари. В същото време предлагането на нови емисии от ДЦК на пазара е доста оскъдно.

Не са за подценяване и геополитическите огнища на напрежение, а те никак не са малко. Полша на този етап много грубо погазва европейските ценности за независима съдебна система и ще бъде наказана. Предстоят избори в Германия на 24 септември. Каталуния иска независимост чрез насрочен за 1 октомври референдум. Шотландците, фламандците и баските са пред телевизорите в очакване на резултата. И в Източна Украйна се появяват нови републики, но с цената на много кръв. Там ситуацията наистина е взривоопасна. Всеки от тези фактори поотделно е достатъчно основание  за покупката на държавни книжа. Дилърите определено насочиха вниманието си към подценените според тях държавни ценни книжа, издадени от Южна и Източна Европа. Ето защо германските 10-годишни държавни облигации поскъпнаха с 40 евроцента, тези на Франция с 55 цента, на Испания - с 85 цента, на Италия - с 95 цента и на Португалия - със 105 цента.

Цените на българските  книжа продължават да чупят рекорди. Пазарната цена на най-дългосрочната ни емисия с падеж  през 2035 г. отскочи с цели 70 евроцента - до 104.26 евро за 100 номинал, и я делят само 33 цента от най-високата й достигана досега цена от 104.59 евро (на 9 септември 2016 г.). Доходността й се понижи до 2.814% на годишна база и е много близо до абсолютното дъно от 2.808% годишно. Цената на емисията ни с падеж 2028 г. скочи с 55 евроцента и достигна рекордно високата летва от 110.21 евро за 100 номинал. Доходността й удари недостигано досега дъно от 1.93% на годишна база. Цената на следващата по срочност емисия с падеж 2027 г. се повиши с 50 евроцента до 108.02 евро и също счупи рекорда, потапяйки доходността до абсолютното дъно от 1.71% на годишна база. При емисията ни с падеж 2024 г. покачването на цената с 40 евроцента не успя да отбележи нов рекорд, както и понижената й доходност с 6 базисни точки - до 1.22% на годишна база. Останалите две най-краткосрочни еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, подобриха предишните си постижения. Тази с падеж 2023 г. поскъпна с 25 евроцента и цената й отчете недостиганите никога досега 106.75 евро за 100 номинал, дърпайки доходността й до нови неподозирани низини от 0.65% годишно. Сделките с най-кратката ни емисия - с падеж 2022 г., вече се случват при 107.92 евро за 100 номинал, което също е абсолютен рекорд. Доходността им пък се понижи със 7 базисни пункта и достигайки 0.28% на годишна база, регистрира нова невиждана досега ниска стойност.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във