Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Политиците се репчат, търговците... пълнят дюшеците

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

Дилърите и инвеститорите се взираха в данните за състоянието на най-голямата в света икономика и в началото на седмицата предричаха ускоряване на инфлационните процеси в САЩ до 1.8% на годишни база. Потривайки доволно ръце, те продаваха държавните облигационни емисии и влагаха авоарите си най-вече в щатски корпоративни книжа, чиято цена беше във възход вече дни наред. Това беше и основната причина във вторник борсовият индекс Dawn Jones Industrial Average да подобри със 179 пункта собствения си световен рекорд отпреди седмица, достигайки 22 179 пункта.  Още на следващия ден той обаче се срина до 22 000 пункта, препънат от откровено агресивната Тръмпова риторика по адрес на Северна Корея, която се стреми официално да я признаят за ядрена държава. Тръмп заплаши Пхенян с "огън и ярост", но едва ли и той самият си вярва. Нека да не забравяме, че в досегашния му мандат все още нито едно негово предизборно обещание не е реализирано. Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто е да го направиш, както казваше героят на Николай Хайтов от "Мъжки времена".

Когато политиците се карат и размахват оръжия, инвеститорите си "крият" парите в най-сигурните убежища, а това са държавните ценни книжа. Ето защо десетгодишните държавни облигации на САЩ поскъпнаха през последната седмица с 60 цента, а на тези на Германия - със 70 евроцента. Полските и румънските еврооблигационни емисии също повишиха стойността си със 70 евроцента. Чешките петгодишни държавни облигации, търгувани на международните пазари, поскъпнаха с 20 евроцента и доходността им вече е 0.00% на годишна база.

Дилърите форсираха и покупките на българските еврооблигационни емисии. С по 70 до 90 евроцента поскъпнаха всичките ни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Доходността им, в резултат на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност, се понижи с 4 до 12 базисни пункта в зависимост от срочността и сделките с всичките ни емисии вече се случват при рекордно ниска и недостигана досега доходност. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. вече се търгува при 2.75% на годишна база при 3.26% емисионна. Следващата по срочност книга с падеж 2028 г. се търгува при 1.83% годишна доходност - срещу 3.18%, когато бе пусната първоначално в обращение. Цената й за последната една година се повиши с 12.9 евро - от 98.24 евро до 111.15 евро, т.е. с 13 процента. С отчитане и на дължимите начислени лихви от 3% върху номиналната й стойност общата възвръщаемост на инвестицията в тези еврооблигации достига уникалните за съвременните пазари възвръщаемост от 16% годишно. Това е завидна и трудно достижима доходност от инвестиции в каквито и да е  активи, още повече във времена на исторически рекордно най-ниски нива на възвръщаемост. Книжата ни с падеж през 2027 г. вече носят 1.65% годишна доходност срещу 2.73% при емитирането им. По-краткосрочните ни емисии с падежи след седем, шест и пет години вече се договарят при 1.09, 0.52 и 0.22% годишна възвръщаемост.

Министерството на финансите отчита излишък от 2 млрд. лв. при изпълнението на бюджета за първите седем месеца. Това е основателна причина да не мисли за пускане на допълнителни количества държавни ценни книжа до края на годината извън планираните вече.

Банковата система отчита свиване на балансовото си число с 400 млн. лв. най-вече поради изтегляне на клиентски депозити. От друга страна, свободната ликвидност се свива от 13 млрд. до 11.6 млрд. лв. в резултат на увеличаване на темпа на новораздадените кредити. Въпреки това банките все още продължават да са свръхликвидни. Те се насочват и към оскъдното предлагане на ДЦК на вторичния пазар, вследствие на което доходността на книжата се понижава. Най-дългосрочните - десетгодишните облигационни емисии, се търгуват при 1.65% годишна доходност срещу 1.75% допреди месец. Тригодишните ни книжа пък се котират при 0.00 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във