Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Политически интриги атакуват еврото

Единната европейска валута почти "докосна" стойност от 1.11 щ. долара на 30 май, преди да възобнови подема си и в европейската търговия в късния следобед на 31 май да се изкачи до 1.1236 долара за едно евро. Всъщност връщането на европейските пари над 1.12 долара се дължи по-скоро на слабостта на американската парична единица, която се понижи спрямо повечето си валутни конкуренти, най-вече към японската йена и швейцарския франк - традиционните спасителни убежища. Това се случи след решението на Вашингтон Щатите да се изтеглят от парижкото споразумение за климатичните промени и след публикуването на разочароващи данни за състоянието на щатския жилищен и производствен сектор.

По оценка на анализатори в основата на временния спад на еврото стои "трио" от фактори, които усложняват живота на паричната единица.

Единият от тях е очертаващата се политическа нестабилност в Италия след заявеното намерение на бившия й премиер Матео Ренци, лидер на Демократическата партия, за предсрочни избори през септември или октомври -  повече от шест месеца преди редовните. Идеята е провокирана от изказвания на политици, че са близко до сделка за нов изборен закон, което е необходимо условие за провеждането на извънреден вот. Обсъжданата пропорционална система обаче съдържа сериозни рискове, че антисистемни партии от рода на движението "Пет звзеди" на комика Бепе Грило ще спечелят изборите. Което тревожи пазарите и вещае високи колебания на цените на активите на Ботуша и в европейската периферия през следващите седмици. Търговците вече претендират за доходност от около 2.15%, за да предпочетат италианските десетгодишни облигации пред аналогичните по срочност германски книжа (със 186 базисни пункта повече). Инвеститорите, сред които "Блек Рок" и "Голдмън Сакс груп", посочват Италия като следващия (след Франция) център на регионален политически риск. "Ситигруп" пък прогнозира, че маржът ще се разшири до 300 базови пункта - равнища, невиждани от 2013-а.

Влияние върху процесите оказва и фискалната позиция на Гърция, след като през миналата седмица кредиторите не успяха да постигнат съгласие по мерките за облекчаване на дълговото бреме на страната - необходимо условие за деблокиране на отпускането на нови заеми за Атина.

Третият фактор обаче като че ли оказа най-голям натиск върху еврото. Това са новите коментари на председателя на Европейската централна банка - Марио Драги, че еврозоната все още се нуждае от "извънреден обем парична подкрепа" въпреки набиращото скорост икономическо възстановяване на общността. Драги изложи вижданията си пред Европейския парламент в Брюксел на 29 май - ден след като германският канцлер Ангела Меркел отбеляза (след обиколката на щатския президент Доналд Тръмп), че надеждните отношения, изградени след края на Втората световна война, "са приключили до известна степен". Драги каза на евродепутатите, че основните рискове вече идват от външни (за еврорегиона) фактори и че "неопротекционистичните възгледи на САЩ със сигурност будят тревога". Вижданията на Тръмп не бяха подкрепени и от председателя на австрийската централна банка и член на управителния съвет на ЕЦБ - Евалд Новотни. Той заяви на 29 май, че "възприемането на световната икономика като структура, в която печалбите на една държава водят до загуби на останалите, е погрешно и може да стане опасно, ако формира основите на международната политика". Драги също засегна темата, но постави акцента върху факта, че свободната търговия и глобализацията са донесли огромни ползи през последните 15-20 години, но са създали и групи от хора, до които те на практика не достигат. И лидерите трябва да разпределят по-честно благата спрямо всеки участник в процеса. 

На фона на мрачната заобикаляща действителност перспективите на еврозоната стават все по-светли. В изявата си в Брюксел Драги описа икономическия подем на общността като "все по-солиден" и с разширяващ се обхват. Което обаче не означава, че извънредните мерки за стимулиране на стопанството (от близки до нулата и под нея лихви и програмата за покупка на активи за 2.3 трлн. евро) трябва да се изтеглят. По традиция това становище на Драги не се споделя от шефа на Бундесбанк - Йенс Вайдман. Той заяви в късните вечерни часове на 29 май, че подобряващата се икономика "е легитимно основание" за ЕЦБ да обмисли нормализиране на паричната политика.

Последните фундаментални показатели на еврозоната, и по-специално инфлацията, обаче като че ли по-скоро подкрепят гледището на Драги. Майският индекс на потребителските цени в общността се е понижил до 1.4% на годишна база при прогнозирани 1.5% и след 1.9% през април. В Германия годишната инфлация се е охладила до 1.4% през май (при очаквани 1.5%), във Франция стойността й е била 0.9% при прогнози за 1.1%, а в Испания - 2% при надежди за 2.1 процента.

Индексът, измерващ доверието на бизнеса и на домакинствата от еврозоната в стопанската перспектива на общността, се е понижил неочаквано през май - до 109.2 пункта срещу 109.7 през април.

Безработицата в блока на еврото обаче е слязла до 9.3% - най-ниската й стойност от март 2009-а. В Германия през май безработните са били 5.7%, а в Италия априлската стойност на показателя е била 11.1% след 11.5% през март.

Очевидно противоречивите данни ще "оправдаят" прогнозираното от наблюдателите "бездействие" на ЕЦБ на 8 юни, когато ще се проведе официалното съвещание на управителния съвет по паричната политика и на което не се очаква радикален завой в монетарната стратегия.

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази не беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 974.5 млн. евро (1906 млн. лева) с 2.2% дял на щатския долар от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във