Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Погромно тримесечие за развиващите се пазари

Повсеместната мощ на щатския долар нанесе тежък удар върху валутите на развиващите се пазари, които търпят тежки загуби в най-кошмарното си тримесечие от три години насам. По данни на агенция "Блумбърг" валутният индекс JPMorgan на тези икономики е загубил повече от 5% от края на март - най-мощният спад от третото тримесечие на 2015-а. Индексът следи курсовете на десет национални валути към зелените пари, а един по-широк поглед към валутната вселена показва, че нищожна част от тях са успели да излязат невредими от пламъците.

Най-мащабни загуби към американския долар засега отчита руската рубла, следвана от аржентинското песо, турската лира, мексиканското песо и от бразилския реал. Във всяка от потърпевшите държави са налице специфични утежняващи положението причини за погрома. За Москва това са поредните санкции, наложени през април от Вашингтон на знакови руски компании и олигарси. Аржентина си пати от препускащата инфлация, която централната банка на страната се опита да обуздае с лихва от 40 процента. И след като и това не помогна, поиска на 8 май спешен заем от МВФ. Най-голямото главоболие на Мексико е текущата ревизия на Северноамериканското споразумение за свободна търговия.

Валутите и облигациите на развиващите се пазари падат от около шест седмици заради поскъпващия долар и растящите щатски лихви. В резултат - по сметки на Института за международни финанси, от средата на април инвеститорите са изтеглили повече от 5.5 млрд. щ. долара от дълговите тържища.

Инвестиралите в активи на развиващите се пазари от години се възползват от ниските кредитни разходи в индустриалните стопанства и високата доходност на финансовите инструменти на другите места по света. Тази конфигурация стимулираше сделките carry trades (при които търговците теглеха заеми с ниски лихви и инвестираха получените средства в активи с висока възвръщаемост) и увеличаваше търсенето на валути на развиващите се страни. Започналият възходящ лихвен цикъл в Щатите, където Федералният резерв повиши шест пъти лихвите от 2015-а насам и вероятно ще направи поне още две или три лихвени увеличения през тази година, промени коренно пейзажа. Председателят на щатската централна банка Джей Пауъл  твърди, че развиващите се пазари би следвало да устоят на лихвения ръст в развития свят. Действително, през последните пет години страните от Бразилия до Индия и Южна Африка свиха дефицитите по текущите си сметки, а Тайланд дори успя да излезе на излишък от над 10% от БВП. Това помогна за намаление на зависимостта на държавите от чуждестранни инвестиции за попълване на недостига. Освен това стабилните инфлационни равнища и растеж продължават да правят активите им атрактивни, особено за фондовете, които искат да разнообразят вложенията си извън развития свят и неговите символични лихвени проценти.

От тази умерено оптимистична картина има и изключения, най-значимото от които е Турция. Анализаторите, които следят страната, се тревожат от растящата инфлация (достигнала почти 11% - двойно повече от целевото равнище на централната банка) и от заплашената от прегряване икономика, както и от раздуващия се дефицит по текущата сметка, провокиращ опасения за предразположение към шокове. Решението на щатския президент Доналд Тръмп да извади Щатите от ядреното споразумение за Иран влоши допълнително нещата и свали турската лира до рекордно ниската котировка от 4.3736 лири за един щ. долар в ранното утро на 9 май в Лондон - 13% срив от началото на годината. Причината е, че сред най-активния турски внос от Иран са петролните продукти и природният газ - основната цел на щатските санкции, което вече започна да качва цените на суровините и ще напомпа допълнително инфлация в южната ни съседка. В допълнение наблюдателите следят изкъсо и съдбата на американския евангелистки пастор Андрю Брънсън, който повече от година и половина е в турски затвор по обвинение в съпричастност към неуспялото покушение срещу турския президент Реджеп Ердоган. Местни медии съобщиха на 8 май, че съдът е отхвърлил молбата му да бъде освободен преди следващото изслушване на 18 юли. А това увеличава шансовете Вашингтон да наложи санкции на Анкара.

Впоследствие търговията се успокои и в следобедните часове на европейската търговия на 9 май турската валута поскъпна леко до 4.2783 лири за един долар. Това се случи след съобщенията на турски медии, че президентът Ердоган ще се срещне с икономическия си екип, за да обсъди състоянието на стопанството и отслабващата национална парична единица. А очакванията на анализаторите са за конкретни решения в подкрепа на лирата, най-вероятно  за извънредно агресивно увеличение на лихвите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във