Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Почерпиха инвеститорите с транквилант

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Преди три седмици председателят на управителния съвет на ЕЦБ даде ясно да се разбере, че дефлацията е отминала и на хоризонта са задава ускоряване на инфлационните процеси в еврозоната. Това означава, че предстои смяна в паричната политика на централната банка  и ограничаване на количествените улеснения за банковата система. Пазарите изпаднаха в еуфория  и разпродадоха държавните ценни книжа в очакване на задаващия се дефицит на свободни парични наличности.

В традиционната си реч пред Конгреса председателят на Фед Йелън  обаче напомни едно правило, изразено в българската практика с поговорката, че не е хубаво да се впряга магарето зад каруцата. С благоразумен тон тя успокои страстите, като каза, че на фона на забавящите се инфлационни процеси в най-могъщата икономика  в света предстоящото вдигане на лихвите ще става плавно. А  намаляването на баланса на централната банка ще се случи скоро, но ще се прави поетапно. Инвеститорите разбраха, че ерата на евтините пари се удължава и накупиха  както корпоративни, така и държавни ценни книжа. Това е основната причина щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average да се повиши с 250 пункта в рамките  само на три дни и да достигне ново рекордно и непознато  досега в историята на борсовата търговия ниво от 21 650 пункта. Едновременно с корпоративните дилърите накупиха и държавни ценни книжа, на цената на които се повиши с 90 цента. При немските им 10-годишни посестрими поскъпването беше по-умерено  - само  с 50 евроцента.

Българските  еврооблигационни емисии също станаха обект на покупки както от чуждестранните, така и от нашите  инвеститори. С по 25 до 30 евроцента поскъпнаха по-дългосрочните ни емисии и с по-малка  стъпка - от 10 евроцента по-краткосрочните. В резултат на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност последната се понижи. Възвръщаемостта от инвестицията в най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. вече е с 2 базисни точки по-ниска в сравнение с преди една седмица. Тя достигна 2.91% на годишна база. Със същата стъпка се понижи доходността и на емисиите ни с падежи 2028-а и 2027 г., като в момента те се търгуват при съответно 2.03 и 1.83% годишна доходност. Малко по-ускорено се плъзна надолу доходността на по-краткосрочните ни емисии. С 3 базисни точки по-ниско се договарят книжата ни с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 година. Търговията се тях вече се случва при 1.31, 0.74 и 0.40% на годишна база.

Свободната ликвидност в банковата ни система се увеличава. Балансовото число на банките ни достигна 93.4 млрд. лв., което е с 5.7 млрд. в повече спрямо година по-рано. Това увеличение се дължи най-вече на нарасналата депозитна база от фирми и граждани, която достигна 75 млрд. лв. и има ръст от 5 млрд. на годишна база. В същото  време предоставянето на кредити буксува, като банките са успели да увеличат кредитните си портфейли с едва 2 млрд. лева. Увеличената маса на свободната ликвидност на банките, която достига 13 млрд. лв., тежи на плещите на търговските ни банки. Тя основно престоява по сметки при Българска народна банка, за което те плащат 0.4% своеобразна наказателна лихва.

Това е основната причина резултатите от проведения от БНБ аукцион за пласирането на допълнително количество от държавни съкровищни облигации със срочност от десет години да показват засилен интерес от страна на инвеститорите. Средната им продажна цена се увеличи с 1.33 лв. за 100 лв. номинал спрямо предишния проведен преди два месеца търг за продажбата също на 100 млн. лв. номинална стойност книжа от тази емисия. Въпреки че коефициентът на покритие беше 2.02 пъти, министърът на финансите не е одобрил продажбата на цялото предлагано за пласиране количество, а само на 89.5 млн. лева. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във