Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПЕТРОЛНИТЕ МАСТОДОНТИ ЩЕ ЗАГУБЯТ 35% ОТ ПРИХОДИТЕ СИ

Сю Греъм - световен координатор на енергийните проучвания в щатската инвестиционна банка Мерил Линч (Merrill Lynch Co.), очаква през 2002 г. цените на суровия петрол Брент да бъдат с 4 щ. долара на барел по-ниски от миналогодишните - т.е. 17.50 щ. долара. Това се дължи на най-слабия икономически растеж от 20 години насам и на свиващото се потребление в световен мащаб.Нефтената индустрия и дори Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) прекалено дълго воюваха да си спечелят добро име и бяха почти на крачка от успеха. В крайна сметка свиващата се световна икономика завари играчите от този бързо обединяващ се сектор с натъпкани с пари баланси и обещания да се отплатят на акционерите си с около 70 млрд. щ. долара до 2005 година. Техните печалби бяха гарантирани от ОПЕК, който се явяваше по-скоро в ролята на здравомислеща централна банка, отколкото на картел, контролиращ една трета от световния добив на нефт. Доброто и рационалното обаче никога нямат шанс, особено при силно зависимото от геополитически интереси черно злато. А икономическият спад и терористичните атаки срещу САЩ от 11 септември, които допълнително натиснаха надолу потреблението на нефтени продукти, започнаха да разяждат сплотеността на страните от ОПЕК. Русия веднага съзря своя шанс да помогне на Запада и опъна нервите на арабите. Вторият по големина след Саудитска Арабия производител на суров петрол, който излезе от десетгодишния период на вътрешни борби и ниски инвестиции в този благодатен сектор, демонстрира амбициите си да спечели обратно пазарния дял, заграбен от ОПЕК. През 2001 г. цените на петрола Брент - базов индекс за две трети от добития нефт в света, намаляха с 13% и достигнаха до най-ниските си котировки от 1998 г. насам. Това принуди министрите на страните членки на ОПЕК да се събират седем пъти, за да търсят начин да обърнат низходящата тенденция. Последното им съвещание бе в Кайро на 28 декември и на него бе решено да се намали за четвърти път количеството нефт, добиван от десетте държави в организацията, този път с 1.5 млн. барела на ден. Така, за първи път от почти десет години, 25% от капацитета за изпомпване на нефт на страните членки на ОПЕК ще остане неизползван. Техните представители на срещата в Кайро пък заявиха готовност за нови намаления на добива, в случай че цените продължат да пълзят надолу. От своя страна основните им конкуренти - Русия, Норвегия, Мексико, Оман и Ангола, обещаха да свият производството си общо с 462.5 хил. барела на ден. ОПЕК и независимите производители на черно злато за последен път си сътрудничиха през 1998 и 1999 г., след като азиатският финансов крах доведе до срив на цените на петрола. Ограниченията влязоха в сила на 1 януари 2002 година. Според прогнозите на анализатори от Мерил Линч, приходите на най-големите нефтени групировки в света - Бритиш Петролиъм, Ексън Мобил, Роял Дъч/Шел, Тотал Фина Елф и Ени, ще намалеят през 2002 г. с 35% в сравнение с миналата. Ниските цени на нефта са особено неблагоприятни за страните, 90% от чиито доходи се формират от добива на черното злато. По данни на Центъра за световни енергийни проучвания, приходите на десетте държави членки на ОПЕК ще намалеят с 4% през 2001 г. и ще достигнат 159 млрд. щ. долара. Саудитска Арабия пък трябва да получава поне по 20.70 щ. долара за барел, за да балансира бюджета си. Според икономисти, страната, в която 15% от населението са безработни, е изправена пред рецесия през 2002 г., заради ниските цени на суровия петрол.Съвсем различни са реалностите в Русия, която се съгласи от 1 януари 2002 г. да намали добива на нефт със 150 хил. барела на ден. На пръв поглед по-високите цени на суровината са от особен интерес за страната. По данни на щатското Министерство на енергетиката, през 2001 г. Русия е изнасяла по 4.37 млн. барела суров петрол на ден. Следователно промяна на цената дори с един долар на барел ще доведе до близо половин милиард щ. долара дефицит в бюджета. Така поне стояха нещата по времето на Борис Елцин. Днес обаче в Москва командва Владимир Путин. При едно от последните си участия в телевизионно предаване руският президент заяви, че държавният бюджет е изчислен на базата на песимистичен сценарий за световните цени на нефта от 14.50 щ. долара на барел. Както е известно, от ноември миналата година насам цените на суровия петрол се колебаят в границите между 18 и 21 щ. долара на барел. Следователно или Путин се застраховал прекомерно при подготовката на бюджета, или той не очаква цените на суровината да се повишат.Русия ревностно започна да преследва чуждите интереси в района на Каспийско море. Нейното правителство се надява да бъде възнаградено за силната подкрепа, която даде срещу войната с тероризма, като получи контрол върху основния нефтен поток от Централна Азия. Бившите съветски републики Азербъйджан и Казахстан ще могат да изпомпват по 2-3 млн. барела на ден до края на 2010 година. Руските нефтени компании пък инвестират в тези държави и проучват възможностите да навлязат в Ирак, Судан, Алжир и Либия. Те се подготвят за по-високо търсене на суровината, когато икономиката на съседен Афганистан започне да се възстановява.Русия на Путин успя да намали външния си дълг до 140 млрд. щ. долара. Правителството обяви плановете си да погаси над 14 млрд. щ. долара през 2002 г. и други 20 млрд. щ. долара от задълженията си през 2003 година. Бюджетът е пресметнат при 70 млрд. щ. долара приходи и 63.2 млрд. щ. долара разходи - това ще е първият излишък от разпадането на Съветския Съюз. И още една важна подробност - ако цената на петрола, изнасян от Русия, падне под критичните 11 щ. долара на барел, западните кредитори са обещали да й помогнат с нови кредитни линии и дългови облекчения.Изобщо, Русия няма вид на държава, която се стреми на всяка цена да намали собственото си производство на нефт. Особено като се има предвид, че бизнесът е в ръцете на частни компании. Юкос и Сибнефт активно инвестират в нови производствени мощности. Сургутнефтгаз пък обяви плановете си да увеличи продукцията си през 2002 година. Единствената компания, която обеща да намали производството си през 2002 г., е ТНК, но това се дължи на сравнително голямата й задлъжнялост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във