Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАЗАРЪТ РЕАГИРА НА МЕРКИТЕ НА БНБ

С въвеждането на Валутния борд отпадна административното определяне на основния лихвен процент от Българска народна банка. Така лихвата автоматично отпадна от инструментариума на Централната банка за влияние върху провежданата от самата нея фискална политика. На свое заседание през януари 1997 г. управителният съвет на Централната банка взема решение основният лихвен процент да се определя на пазарна основа, на базата на среднопретеглената капитализирана месечна доходност, постигната на първични аукциони за краткосрочни държавни ценни книжа. За отправна точка тогава се взимаше доходът по седемдневните ценни книжа, чийто пазар минаваше за най-развит. По-късно същата година, през ноември, бе решено за основен лихвен процент в нашата страна автоматично да се приема постигнатата на всеки първичен аукцион средна годишна доходност при продажбата на тримесечни безлихвени държавни ценни книжа. В момента първичните дилъри на ДЦК са точно 26 на брой - финансови институции, избрани за целта през първото полугодие на настоящата година. От тяхното и на техните клиенти решение за инвестиции в ценни книжа с такава срочност изцяло зависи достиганатата средна проста годишна доходност на книжата, а следователно и нивото на ОЛП. На 25 май Българската народна банка проведе по поръчка на Министерството на финансите аукцион за продажбата на 12 млн. лв. номинална стойност от безлихвена емисия държавни съкровищни бонове със срочност до падежа три месеца. В надпреварата участие взеха едва 14 от всичките общо 26 първични дилъри. Подадените от тях и регистрирани от Централната банка поръчки за участие достигнаха 14 млн. лв., с което цялостната продажба на емисията беше осигурено. Среднодостигнатата продажна цена със своите 99.03 лв. за 100 лв. номинал осигурява точно 3.83% проста годишна доходност, което е и новата стойност на основната лихва. Прави впечатление широкият лихвен диапазон на одобрените поръчки от 2.52 до 5.03%, характерен за несигурен и слаболиквиден пазар.Слабият интерес към покупката на тримесечните книжа се дължи единствено и само на слабата левова ликвидност в банковата система през същия период от време. Общите авоари по сметки в Българска народна банка възлизаха на критичните 300 млн. лева. Приблизително толкова бяха и левовите касови наличности, които все още изцяло се признават за минимални задължителни резерви. Остатъкът до 1,000 млн. лв., колкото е размерът на общо дължимите от банковата общност минимални резерви, начислявани върху общо привлечените 13,000 млн. лв., се попълваше от наличностите по валутни сметки при БНБ. В същото време на междубанковия паричен пазар лихвените проценти по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки се ориентираха към по-ниските стойности от 3.4% на годишна база. Оборотите продължават да са относително големи - около 120 млн. лв. дневно, което подсказва за голямата нервна възбуда у играчите на пазара. Едноседмичните периоди се договаряха при над 4 процента. През 2003 година средната стойност на ОЛП беше 2.64%, а лихвата по еднодневните депозитни сделки бе 1.98 процента. Може да се предположи, че с част от привличаните на овърнайт левове някои от участниците на пазара много успешно са финансирали покупките си на тримесечни сконтови държавни книжа. Пазарно определяният основен лихвен процент влияе пряко върху размера на дължимите лихви по кредитите, отпускани от търговските банки, при които договаряната лихва е определяна като надбавка над ОЛП. Той оказва влияние и върху просрочените задължения, върху които за всеки ден забава се дължи законова лихва равна на ОЛП плюс 10% на годишна база. Каква ще бъде следващата стойност на основната лихва ще се разбере на 28 юни, когато е следващият аукцион за продажбата на книжа с тримесечна срочност до падежа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във