Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАЗАРЪТ НА ЗЪРНО ОЦЕЛЯ ВЪПРЕКИ ДЪРЖАВНАТА НАМЕСА

Двеста хиляди тона хлебна пшеница, съхранявани от Агенция Държавен резерв и военновременни запаси, бяха продадени на вътрешния пазар от септември 2003-а до февруари 2004 година. Търговете се проведоха на Софийската стокова борса, като от правителството обясниха още в началото, че имат една-единствена цел - стабилизиране на цените и намаляване на очерталия се дефицит от хлебно зърно след прибирането на реколта 2003. Резултатите днес едва ли могат да се обобщят по друг начин, освен като незадоволителни. Никой от цялата верига зърнопроизводители - мелничари - хлебопроизводители не е доволен. Фермерите протестираха срещу правителственото решение за интервенции и внос, защото след октомври продаваха на високи стойности, а това предполагаше понижение на цените. Те остро осъдиха и избрания за намесата на Държавен резерв момент, както и начина за провеждане на търговете на стоковата борса. След Нова година към хора на недоволство се присъединиха и мелничарите. Цените на нашето производство стигнаха 750 лв. на тон, а безмитният внос на на брашно от съседна Турция тръгна от 530 лв. на тон. Това доведе до спиране на мелници, особено в района около южната ни граница и до намаляване на производството в цялата страна. Производителите на фуражи пък, на които бе обещано част от количеството, предоставено от държавните запаси, останаха на сухо още след първия търг. Те направиха постъпки през земеделското министерство, само че не получиха повече достъп до държавното зърно. Колкото до хлебарите, те отнесоха първия удар на държавната администрация през есента, когато бяха принудени да продават по-евтино дори от производствените си разходи. За целта бяха организирани показни проверки от всички възможни инстанции - икономическа полиция, ХЕИ, Националната ветеринарномедицинска служба... Повечето малки фурни претърпяха съществени загуби и поради дъмпинговите цени на няколкото големи структури в бранша - Симид, Нилана ,Елиаз. За да оцелеят, малките преминаха в сивата икономиката, започнаха да купуват суровината си без документи и без ДДС и да продават по фактура само част от производството си. След януари положението в сектора се подобри поради по-евтиния внос на брашно и запазване на цените на хляба като цяло. Това обаче ще е временно, защото мелничарите отсега се заканват да вдигнат цената на брашното, когато безмитният внос спре.Къде сбърка държавата при определяне на стратегията си за намеса на пазара и защо предизвика това недоволство? Първо трябва да се каже, че подобна намеса трябваше да има от години, Каквато е практика във всички страни от Европейския съюз, Централна и Източна Европа. Но у нас няма дори относително точна агростатистика - липсва информация какво е засято, какво е произведено и докога ще ни стигне. За засетите площи със зърно от реколта 2004 например разминаването между различните източници - браншови организации, Министерството на земеделието и статистиката - достига 3 млн. декара. Най-оптимистичните сведения са за 9.5 млн. декара, докато песимистичните оценки са за 6.5-7 млн. декара. При това положение за всеки от администрацията е трудно да вземе правилното решение, пък бил той министър, или експерт.Втората грешка на държавата, която отчасти също е свързана с липсата на информация, е закъснялата реакция. Съседна Румъния разбра, че ще има недостиг на зърно още през август. Експертите й прогнозираха, че ще са необходими 1.8 млн. т и веднага бяха внесени 1.5 млн. на най-ниската възможна цена след прибирането на реколта 2003 - 145 щ. долара за тон. У нас министър Дикме дълго време ни убеждаваше, че зърно има и ще стигне, за да стигне в последна сметка до внос при нива от 211 щ. долара за тон. Третата грешка бе допусната при определяне на начина на продажба на пшеницата от държавния резерв. Изборът на стоковата борса е принципно правилен, но тя бе поставена в доста неловко положение заради многобройните ограничения и изисквания,неприсъщи на борсовата търговия. Така на практика житото бе разпределено, а не продадено, и то на цени, до голяма степен диктувани и налагани от земеделското министерство и от резерва. Всичко това постави под съмнение резултатите от държавната намеса и даде повод за сериозно недоволство на хората в бранша.Въпреки грешките пазарът се оказа по-жилав и оцеля. Повечето зърнотърговци, мелничари и хлебопроизводители заложиха на пазарните принципи и цената на търговете не оказа съществено влияние върху свободната търговия. Вносът на брашно, колкото и да е неприятен на мелничарите, също не е фатален за тяхното съществуване, тъй като през първите два месеца от началото на годината са внесени 31 хил. т, а потреблението в страната за този период е около 110 хиляди. Цената на зърното естествено тръгна да пада през февруари, главно поради вноса на 135 хил. т жито от частни фирми и мелници. В първата седмица на март търговията върви на нива от 300-305 лв. на тон без ДДС за хлебна пшеница от 2 б група, което явно е равновесната цена поне до нова реколта. Брашната също се стабилизираха на 510-550 лв. на тон без ДДС в зависимост от качеството си. Даже безмитният внос да бъде прекратен, това няма да се отрази съществено на цената. Държавата изглежда също е доволна, че хлябът се задържа на 0.95-1.00 лв. за килограм, а и леко поевтиня през последната седмица. Поради тази причина едва ли ще има наказания за грешките на чиновниците, предложили стратегията за регулиране на зърнения пазар и шансът да бъдат повторени от друго правителство при други условия остава значителен.Средни цени на хлебна пшеница в лв./тон без ДДС Месец ЦенаАвгуст 2003 200Октомври 2003 290Ноември 2003 330Декември 2003 350Януари 2004 330Февруари 2004 300

Facebook logo
Бъдете с нас и във