Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАЗАРЪТ НА ТРУДА ЧАКА СПАСЕНИЕ ОТВЪН

След петнайсет години демокрация в България най-сетне сме на път да осъзнаем смисъла на онази толкова забавна реч на Брежнев под наслов Човекът - главното богатство на страната. За тези петнайсет години, според официалната статистика, 868 хил. българи са емигрирали в чужбина по икономически причини - точно една четвърт от работоспособното население. При това по-енергичната, предприемчива и образована четвърт. Като прибавим и драстичния спад в раждаемостта и влошеното качество на образованието, в сегашния все по-остър недостиг на квалифицирани кадри няма нищо изненадващо. Същевременно експертите са категорични, че този недостиг е сериозна пречка пред икономическия растеж на страната. Вероятно следствие на изтичането на мозъци е и тенденцията все повече чужденци да идват да работят у нас. Само за първите шест месеца на 2005-а в Агенцията по заетостта са постъпили 680 искания за разрешителни за работа от чуждестранни граждани - увеличение от почти 200% в сравнение със същия период на миналата година. Отделно от това ведомството е удължило срока на 520 стари разрешителни и е отхвърлило 80 молби за нови. Анализът на данните показва, че този бум е резултат от нарасналия брой инвестиционни проекти, възложени на чуждестранни изпълнители. Агенцията, позовавайки се на Закона за защита на личните данни, засега категорично отказва да даде справка от кои държави идват тези работници. Остава само да се надяваме, че тя все пак взима предвид тази секретна информация, когато изготвя стратегиите за развитие на пазара на труда. Значителна част от чужденците на работа у нас са на високи постове в управлението. Някои западни компании просто не се доверяват на български мениджъри или пък не желаят да споделят определено ноу-хау. Във все повече случаи обаче специалистите от други страни идват в България само временно, докато обучат местния екип, и след това си заминават. От гледна точка на обогатяване на управленската култура на българите това е несъмнено положигелно явление. Колкото и да се е увеличил потокът от чуждестранни специалисти към нашите граници, той все още ни най -малко не може да се мери с обратната пълноводна река, отвеждаща най-кадърните наши хора на Запад. Стабилизирането на подобно положително салдо на пазара ни на труда е много тревожна тенденция, коментират експертите. За първите шест месеца на годината Агенцията по заетостта е изпратила на гурбет 1892 българи по международни спогодби за регулиране на миграцията. Най-много работници са заминали за Германия (900) и Испания (886). И това е само скромна част от хилядите български специалисти, потърсили щастието си в чужбина. Колкото и да е парадоксално например, в условията на строителен бум в България са останали съвсем малко висококвалифицирани строители. Остър недостиг на подготвени кадри има в металообработването и даже в туризма. Неотдавна Съюзът на хотелиерите и ресторантьорите в Слънчев бряг обяви, че от догодина ще внася сервитьори и готвачи от Тайланд, Филипините, Шри Ланка и бившия Съветски съюз. По изчисления на организацията в момента не достигат около 3 хил. квалифицирани работници само за обектите по Черноморието. Засега дефицитът се запълва с временно наети ученици и студенти, на които обаче им липсва всякаква квалификация. Професионалните гимназии и колежи не смогват да догонят бързото развитие на туристическия отрасъл, а и малкото им възпитаници по-често предпочитат да търсят работа зад граница заради значително по-доброто заплащане. У нас дори и най-умелите готвачи трудно могат да си докарат повече от 3 хил. лв. месечно, а за сервитьорите таванът е 1000 лв., твърдят хората от бранша. В страни като Гърция и Кипър надниците са поне двойно по-големи. Сегашната ситуация в туризма не след дълго ще се повтори и в останалите отрасли, е становището на Икономическия и социален съвет (ИСС). Негово изследване на демографското състояние на България показва прогресивно намаляване на работната сила. Прогнозите са в следващите пет-седем години да се формира значителен дефицит на човешки ресурс и да се наложи внос на кадри. Емиграцията на младите хора пък е предпоставка за допълнително повишаване на средната възраст на трудоспособното население. Така едновременно ще се стигне до рязко намаляване на брутния вътрешен продукт и до натоварване на социалноосигурителната система. Или, казано с по-прости думи, няма да останат достатъчно работещи, за да плащат пенсиите на двата милиона пенсионери. Първите признаци на това вече са факт - планираният дефицит на Националния осигурителен институт във фонд Пенсии за 2005 г. е 777 млн. лева.За задържането на младите специалисти в България от ИСС предлагат държавата да въведе данъчни преференции за работодатели, които наемат току-що завършили студенти. Членовете на съвета настояват и да се разширят специалните програми и мерки за слаборазвитите райони, откъдето най-често тръгват гурбетчиите. Тези програми трябва да включват държавна помощ и отпускането на по-изгодни заеми за започване на бизнес. Задължителна стъпка за решаване на проблема е и създаването на специална агенция, която да отчита миграцията и да провежда политика за намаляването й, смятат експертите от института.

Facebook logo
Бъдете с нас и във