Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАЗАРЪТ НА ДЦК ВЛИЗА В РЕЛСИ С ЛЕКА ВАЛСОВА СТЪПКА

Пазарът на държавни ценни книжа преживя една наистина много успешна година. Предишното правителство на България водеше една много последователна, разумна и най-вече пазарноориентирана политика по отношение на пазара на ДЦК. А бившият заместник-министър на финансите Пламен Орешарски и неговият екип си бяха поставили цел да наложат на пазара ценни книжа със срочност до падежа от две до десет години. И ако в началото на 2000 г. идеята за емитирането на петгодишни ДЦК звучеше налудничаво, то в нейния край се оказа, че това съвсем не е така. Тогава на три последователно проведени аукциона книжата с такъв матуритет се продадоха успешно. Доходността, разбира се, беше много по-висока от сегашните 6.9 процента. Тогава бяха достигнати нива от 9 и 9.3% от мнозина участници на пазара и те се считаха за ниски. Още в първите три месеца на отминалата 2001 г. това твърдение стана нелепо. През януари петгодишните ДЦК вече се пласираха при лихва от 8.59 процента. Номинали от същата емисия, но продавани през февруари и март се купуваха при 7.87 и 7.44 процента. Границата от 7% беше преодоляна в края на май. До края на отминалата година петгодишните ДЦК се реализираха с доходност от около 6.95 процента. Бяха проведени общо 12 аукциона (на четири емисии книжа), като на всеки един от тях се пласираха ДЦК с номинал по 20 млн. лева. Така въведената от Орешарски идея за провеждане на аукциони от открит тип се утвърди и получи признание от всички участници на пазара. Основното в нея е, че една емисия книжа не се продава наведнъж, а чрез няколко последователно провеждани аукциона при предварително определени количества за всеки един от тях. Другите отлично приети от пазара държавни ценни книжа бяха двегодишните. От тях също бяха реализирани общо четири емисии. Всяка една в размер на 50 млн. лв. се продаваше на по два аукциона. Така чрез осем търга общото количество от 200 млн. лв. двегодишни книжа бе продадено успешно. През януари 2001-а те се купуваха при лихва 6.04 процента. През април бе достигната най-ниската им доходност от 5.49 процента. Последните продадени за годината книжа с такава срочност се изкупиха от инвеститорите при 5.59 процента.Докато петгодишните и двегодишните ДЦК бяха лихвоносни, то продаваните през 2001 г. едногодишни и тримесечни емисии бяха безлихвени. Само четири аукциона бяха проведени през цялата изминала година за продажба на 12-месечни ценни книжа. На всеки един от тях се пласираше отделна емисия книжа, но цялото количество се пласираше на по един търг. Всяка една от емисиите беше от по 20 млн. лева. Така бяха продадени едногодшни ДЦК с общ номинал от 80 млн. лв., като достиганата проста годишна доходност по тях в началото на годината беше 4.88%, а в края се покачи до 5.11 процента. Тримесечните сконтови ДЦК се продаваха всеки първи и трети понеделник от месеца. Но по-важното е, че достиганата при това проста годишна доходност се приемаше автоматично за основен лихвен процент (ОЛП) и влизаше в сила от датата на емисията. За пласирането на тримесечните книжа бяха проведени общо 24 аукциона. На всеки един от тях се реализираха ДЦК с номинална стойност по 10 млн. лева. Общата сума, която бе вложена за покупката им през годината, бе 240 млн. лева. В началото на 2001 г. ОЛП бе 4.63%, докато само месец по-късно - в първите дни на февруари, вече бе 3.96 процента. Нивото на основната лихва в края на изминалата година се възстанови до 4.65 процента. Малко преди края на 2001 г. Министерството на финансите продаде ДЦК с номинал от 30 млн. лв. от извънредната седемгодишна емисия. Достигнатата средна годишна доходност при реализацията й на двата проведени търга беше съответно 8.37 и 7.84 процента. Общо за 2001 г. на първичния пазар бяха продадени държавни ценни книжа за 790 млн. лева.За 2002 г. на първичния пазар ще бъдат продадени държавни ценни книжа общо за 644 млн. лева. Такава е засега официалната информация от Министерството на финансите. Всъщност ведомството не е решило да свие драстично обема на новоемитираните книжа, а просто да увеличи матуритета им, поне доколкото се отнася до предвидените за пласиране седемгодишни емисии. При необходимост предвидените за продажба емисии може да се спират или пък да се пускат в обращение допълнителни такива. Така новото правителство напълно възприе политиката на приемственост и продължи идеята на Пламен Орешарски за удължаване на матуритета на книжата в обращение. Тримесечните ДЦК вече ще се продават всеки първи понеделник от месеца. От тях ще се пласират общо 12 емисии, като всяка една от тях ще е с номинал от 12 млн. лева. Едногодишните книжа ще се продават отново чрез четири емисии - всяка с номинал от 20 млн. лева. Двегодишни ДЦК няма да се емитират. Те ще се заместят от нови - тригодишни. От тях ще се пласират общо две емисии - всяка за 50 млн. лева. Продажбата им ще се осъществи на по два аукциона, или общо четири. Петгодишните ДЦК ще продължат да се продават. През 2002 г. ще се пласират само две такива емисии. Всяка една от тях ще е за по 90 млн. лв. номинал и ще се пласира на четири последователно провеждани аукциона за всяка една от емисиите. Така през първото шестмесечие ще се продаде едната петгодишна емисия, а през второто - другата.Седемгодишните книжа ще са разпределени също само в две емисии, от по 70 млн. лева номинал всяка. Те също ще се пласират на четири търга. Основната идея на официалното свиване на обема на новоемитираните емисии ДЦК всъщност е да се подготви пазарът за успешното приемане на три и седемгодишните книжа. За първото шестмесечие на 2002 г. БНБ утвърди общо 24 първични дилъри на ДЦК. Това са БУЛБАНК, Банка ДСК, ХЕБРОСБАНК, БНП-Париба (България), Българска пощенска банка, ЕВРОБАНК, ИНГБанк, ОББ, Общинска банка, ПИБ, Райфайзенбанк (България), РОСЕКСИМБАНК, СЖ ЕКСПРЕСБАНК, СИБАНК, Ситибанк - клон София, БИОХИМ, БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ, НЕФТИНВЕСТБАНК, ЦКБ, ЮНИОНБАНК, както и инвестиционните посредници ДЗИ инвест, Евро-финанс, Елана и Булброкърс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във