Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАЗАРЪТ НА ДЦК КОЛАБИРА

Българският пазар на държавни ценни книжа от близо цяла година е поставен на колене и вече колабира. Така наречената глобализация се стовари върху него с пълна сила. Ако в най-скоро време Министерството на финансите не му окаже нужната помощ, то той ще се обезличи. На 1 юли 1997 г. в България беше въведен Валутен борд. Вследствие на това националната валута беше привързана към немската, а впоследствие и към еврото. Непоклатимостта на българския лев зависеше единствено от финансовото министерство и най-вече от Българска народна банка. Вече осма година тя показва недвусмислено, че може да се справи с тази задача, и ако има подкрепата на политическите сили, състоянието на фиксирания разменен курс ще се запази без сътресения до влизането ни във валутния съюз след четири години. От друга страна, в процеса на успешното водене на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз световноизвестните рейтингови агенции активно вдигаха оценките си за възможността на страната ни да върне в срок отпуснатите и краткосрочни, и дългосрочни кредити. Така например през последните седем години агенцията Стандард енд Пуърс ревизира седем пъти рейтинга на България. От оценка В (неинвестиционен рейтинг, даван на страни с много нестабилна икономика и с висока степен на риск за обслужването на външния дълг) в началото на годината тя достигна ВВВ - (инвестиционен рейтинг, при това с положителна перспектива, който се дава за стабилни икономики и за разумна фискална политика на съответното правителството). Защо се спираме на фиксирания валутен курс и на повишеното доверие в икономиката ни? Защото липсата на валутен риск прави всяка инвестиция в България по-лесно изчислима от гледна точка на бъдещото й репатриране. По-добрата оценка на кредитната сигурност на страната ни пък прави тези вложения по-сигурни от гледна точка на тяхната възвръщаемост. Така на практика инвестициите в български държавни ценни книжа станаха напълно съпоставими с инвестициите в ДЦК, издадени от която и да е от страните от ЕС. Десетгодишните немски облигации носят годишен доход от 3.35%, а в същото време покупката на българските им аналози носи 3.95%годишна възвръщаемост. Разликата от едва 60 базисни пункта би трябвало да компенсира валутния и ликвидния риск, който, макар и минимален, все пак съществува. При седемгодишните периоди разликата е от 50 точки, а при петгодишните - 45 точки. От друга страна доходът от немските книжа през последните години пада. Така например десетгодишните ДЦК през май 2000 г. се търгуваха при 5.3% годишен доход, а сега възвръщаемостта от инвестициите в тях е едва 3.35 процента. На практика доходът на техните книжа е в пряка зависимост от моментното състояние на икономиката им, а на нашите - единствено и само от достигнатите нива в ЕС. Това е така, защото нашето министерство на финансите няма нужда от финансиране на бюджетния дефицит с емитиране на нов вътрешен дълг, а точно обратното - има по-скоро проблем с излишъците. Липсата на достатъчно новоемитирани ДЦК при постоянно нарастващо търсене на практика блокира пазара. Това е и основната причина маржовете между дохода на българските книжа и на тези в еврозоната да бъдат достатъчно ниски. Опасността обаче идва от факта, че ликвидността на нашия пазар е нулева и при евентуален обрат на дохода по книжата, търгувани в Европа, интересите на инвеститорите в български книжа остават незащитени. Всъщност доказват го последните резултати от проведения на 9 май аукцион за продажбата на петгодишни държавни съкровищни облигации. За предложените 25 млн. лв. номинална стойност се състезаваха 99 млн. лева. Достигнатата средна годишна доходност се установи на 3.21% и е само с 47 базисни точки по-висока от дохода по немските им аналози, които се договарят при 2.74 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във