Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Пазарите замряха в очакване на Фед

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

През изминалата седмица цените на финансовите и на  капиталовите пазари замряха в очакване на  решението на Фед относно лихвената политика, което трябваше да се вземе на среща, състояла се в сряда. Очакванията на всички участници беше, че лихвите ще останат без изменение, но по-интересното бе какво ще е отправеното към пазарните участници послание.

Фед продължава да следи инфлационните процеси, а те, вместо да се ускоряват, се забавят. Годишната инфлация на САЩ се спусна от 2.9% през лятото на миналата година до 1.5% в момента. В този ред на мисли няма повод да се мисли за каквото и да е покачване  на основната лихва засега. Да, засега, защото пазарът на труда продължава да създава напрежение. Равнището на безработицата се е свило от 6.7% преди пет години до едва 3.8% в момента, а заплащането се увеличава стремглаво. Неминуемо този процес на увеличаване на работещите с повече пари ще отприщи и инфлация, и тогава Фед ще бъде принуден да вдигне основната лихва. Но не  се очертава това да стане  скоро. Поне не и тази година.

САЩ и Китай се очаква до няколко седмици да постигнат споразумение по спорните търговски взаимоотношения между тях. Това на практика означава край на търговската война, която разпали тревоги у инвеститорите и която бе в основата на спада на пазарите през миналата година. Нека да припомня, че за 2018 г. водещите борсови индекси Down Jones Industrial Average на САЩ, NIKKEI на Япония, DAX на Германия и Shanghai Comp. на Китай отчетоха спадове  съответно от 5.6, 12, 18 и 25 процента. От началото на настоящата година тенденцията им е към нарастване, и то до момента е съответно 12, 8, 11 и 24%, но от вече занижена база. Цялостната рекапитулация сочи, че засега само щатският DJIA е преодолял загубите от миналата година и е изплувал на положителна територия спрямо края на 2017 г. с близо 5 процента. Останалите имат нужда от още много време за да наваксат загубеното.

Брексит отново постави пазарите в шах  с поисканото от Мей отлагане от три месеца. Искат да напуснат ЕС, но не знаят как.

Ето защо не трябва да ни учудва, че през последните дни цените на корпоративните и на държавните ценни книжа замряха в очакване на какъвто и да е импулс, за да хванат посока, и не бе регистрирано каквото и да е съществено изменение спрямо равнищата им отпреди седмица. За последните пет работни дни DJIA и DAX, отчитайки леки колебания, се задържаха на позициите си отпреди седмица. Японският NIKKEI и китайският Shanghai Comp. отбелязаха плах положителен напредък от порядъка на съответно 1.5 и 2% на седмична база.

Настроението на инвеститорите в държавни щатски и германски десетгодишни облигационни емисии беше вяло и разнопосочно. Докато щатските  поскъпнаха с 10 цента, германските  поевтиняха с 20 цента. С малко, но от сърце се раздвижиха цените и на държавните книжа на страните от Източна и Централна Европа. Гръцките, унгарските и руските поскъпнаха с по съответно 30, 20 и 10 цента, докато тези на Румъния и Турция поевтиняха с по 30 и 20 цента. Абсолютно същото миксирано и минорно настроение бе обхванало дилърите и по отношение на нашите еврооблигационни емисии в зависимост от остатъчната им срочност. По-дългосрочните с падежи 2035-а, 2028-а и 2027 г. поскъпнаха с по 40, 30 и 10 цента, а по-краткосрочните с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. олекнаха минимално с по 7, 5 и 1 цента. Те вече са с остатъчна срочност от съответно 16, 9, 8, 5.5, 4 и 3 години до падеж и носят доходност от 2.13, 1.07, 0.85, 0.22, 0.09% и минус 0.07% на годишна база.

За сравнение, на вътрешния  пазар деноминирана в лева облигация със срочност осем години носи едва 0.55% годишна доходност, но при тези с падеж след пет и половина и три години доходността от 0.2% и минус 0.07% годишно е напълно сходна с евровите им роднини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във