Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Пазарите се притесниха

Петър Драмов,

"УниКредит Булбанк" АД

 

Във въздуха над Арабския полуостров се носи мирисът на война. Китай обаче ще направи всичко възможно да потуши страстите, защото една ескалация на напрежението би увеличило цената на петрола и би забавило възхода на икономиката й. В същото това време Международната агенция по енергетика изненадващо намали прогнозите си за търсенето на черното злато. Това е и основната причина цената на петроила рязко да спадне през последната  седмица.

Инфлационните процеси в еврозоната са все още обезпокоително мудни и едва достигат 1.5% на годишна база. Този факт сам по себе си притеснява инвеститорите повече, отколкото радостта, че брутният вътрешен продукт на еврозоната не само расте със стабилни темпове, но и се ускорява от 1.7% в началото на годината до 2.5% в момента. Явно, че паричните стимули на ЕЦБ все пак свършиха работа и икономиките на Стария континент отново заработиха на пълна тяга. Ето защо ЕЦБ обяви поетапно притваряне на кранчето на паричните стимули с хоризонт до една година и едва след това, т.е. някъде в края на 2018 г. и началото на 2019 г.  - вдигане на основната лихва.

Инфлацията на САЩ -  все още най-голямата световна икономическа сила, също губи инерция, а това вече е много тревожно. В началото на годината тя достигаше стойности от над 2.5%, но сега се е смирила до 1.6% на годишна база. Брутният продукт и на САЩ расте с възходящо умерена стъпка, като от 1.9% в началото на годината вече уверено отстоява позиции на 3% на годишна база.

Притеснени от събитията на  Арабския полуостров, от снижените прогнози за търсенето на петрол и най-вече от снижаващите се темпове на инфлационните процеси, пазарните участници се отдръпнаха от по-рисковите инвестиции в корпоративни книжа и енергийни суровини. Когато страхът надделее над алчността, се повишава цената на държавните ценни книжа. Ето защо през последната  седмица цените на държавните книжа бяха в подем. С 60 евроцента отскочи цената на германските и френските десетгодишни държавни облигации за последните няколко дни, а щатските с 80 цента.

Българските еврооблигационни емисии са държавни, но рейтингът им е далеч под инвестиционния на Германия и САЩ, но в същото това време не са и чак толкова рискови. Ето защо цените им останаха без изменение спрямо стойностите, при които се договаряха седмица по-рано. Носената от тях доходност също се запази на нивата отпреди седмица. Най-дългосрочните ни емисии с падежи след 18, 11 и 10 години продължават да се търгуват при съответно 2.3, 1.53 и 1.25% на годишна база. Доходността и на по-краткосрочните ни емисии с остатъчна срочност от седем, шест и пет години се задържа на същите нива от съответно 0.67, 0.24 и 0.02% на годишна база.

Инвеститорите и в  българските  левово деноминирани държавни ценни книжа, търгувани на вътрешния междубанков пазар, се притесниха. Притеснението им идва от факта, че излишната ликвидност, или т. нар. свръхрезерви на банковата ни система, възлиза на близо 14 млрд. лева. Част от тях или 3.5 млрд. лв. търговските ни банки държат по сметки при БНБ, за което са задължени да плащат лихва на централната ни банка в размер на 0.6% на годишна база. Останалата част от свръхрезервите им вече са прехвърлени по сметки при първокласни чуждестранни кореспонденти, където те пак ще плащат за това си "удоволствие" своеобразна наказателна лихва, но "само" 0.4% годишно. Това е основната причина продаваните миналия понеделник на първичен пазар държавни облигации с падеж след три години и три месеца да бъдат купени при доходност от минус 0.19% на годишна база. Да не говорим, че предложената от Министерството  на финансите за реализация сума беше за едва 30 млн. лв. номинална стойност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във