Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАЗАРИТЕ ОЧАКВАТ ОТ БУШ СИЛЕН ДОЛАР

Докато Робърт Рубин беше министър на финансите на САЩ през периода 1995-1999 г., той не пропускаше възможността да подкрепи с изявленията си долара. След оттеглянето му Лорънс Съмърс продължи политиката на бившия си шеф.


Изгодата от силна валутна единица за всяка икономика са ясни - тя неутрализира инфлацията и следователно ограничава повишението на лихвените проценти. Този процес се подкрепя от мощния приток на чуждестранни капитали, които предпочитат да инвестират в активи, деноминирани в стабилна и безопасна валута. Инвеститорите обаче веднага биха напуснали САЩ, ако почувстват, че доларът е в опасност, особено при положение че търговският дефицит на страната, който те покриват с парите си, е рекордно висок.


С преминаването на властта от демократите към републиканците две големи тревоги обсебват умовете на валутните търговци. Дейвид Хейл - известният и уважаван главен икономист на компанията Цюрих Файненшъл Сървисис, ги обобщава по следния начин: първо, съществува опасност икономическият екип на Джордж Буш да направи необмислени коментари, което не е изключено, като се има предвид липсата му на опит при общуване с медиите. Всяко закъснение при оповестяването на лицата, които ще заемат висшите икономически постове в администрацията му, също би натежало върху щатския долар. Другото притеснение, е, че Буш може да подбере екипа си от родния си щат Тексас. Хейл припомня, че три от четирите доларови обезценки от 70-те години насам са станали по времето на финансови министри, произхождащи от този щат - Джон Конъли, Джеймс Бейкър и Бентсън. Хейл посочва, че от Втората световна война до наши дни политиците от западните щати, които са предимно източник на суровини за страната, предпочитат да водят компромисна парична политика и залагат на по-слаба валута в сравнение с колегите си от източните щати.


Тези притеснения обаче могат да се окажат безпочвени. Буш все още не се е съсредоточил върху националната валута. Но главният му икономически съветник Лорънс Линдзи периодично припява, че ако доларът иска да остане световен валутен лидер, то политиците и икономистите трябва да се откажат от изявления, целящи отслабването му. Освен това икономическият екип на републиканците би търсил подкрепа по-скоро от Уолстрийт, отколкото от средите на индустриалците и слабата валута не би била в тяхна полза. Повечето корпорации от своя страна също биха предпочели стабилен долар, макар че поскъпването на еврото би увеличило печалбите им.


Най-съществената причина да се провежда политика на силен долар е безпрецедентният размер на дефицита по текущата сметка на САЩ. Ако правителството стане причина за поевтиняването на зелените пари, то и желанието на международните инвеститори да балансират недостига ще се изпари.


Политиката на силен долар е тясно обвързана с участието на САЩ в координирани интервенции на международните валутни пазари. Както е известно, на 22 септември Федералният резерв похарчи около 1.34 млрд. щ. долара собствени средства за подкрепа на умиращото евро. Тогава Лорънс Линдзи остро разкритикува тази намеса, като заяви, че не смята интервенцията срещу собствената си валута за подходяща политика. По този повод валутни анализатори припомнят, че и по времето на Рейгън всички са били сигурни, че той няма да допусне намеса на международните валутни пазари. Но когато щатският долар поскъпна драстично и започна да вреди на частния сектор, втората Рейгънова администрация подписа съглашението в Плаза за неговото принудително отслабване чрез интервенции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във