Банкеръ Daily

Пари и пазари

Пазарите минаха на авариен режим

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Сянката на рецесията отново стряска съня на инвеститорите. Напрежението между САЩ и Китай продължава вече втора година, но още по-лошото е, че не му се вижда края. Напротив, то все повече се задълбочава на принципа на спиралата.

Тръмп  възстанови "фронтовата" линия с Мексико и никой не се наема да предвиди колко още търговски конфликти  ще сътвори. По-плашещото обаче е, че със своята непредсказуемост и най-вече с налагането на протекционистка политика, той слага спирачки на подема на световната икономика. ФЕД вече открито говори за неминуемо намаляване на основната лихва с цел да се неутрализират вредните влияния на международните търговски търкания върху развитието на щатската икономика. Очакванията на пазарните участници това да се случи още през следващият месец юли се покачиха рязко през последните дни и от едва 20% достигнаха 70% вероятност.

Казаното дотук обяснява защо пазарите минаха на авариен режим. Инвеститорите спешно продадоха по-рисковите си вложения в корпоративни книжа и стремглаво накупиха най-сигурните активи, а това са златото и държавните облигации. Жълтият благороден метал поскъпна с 45 долара за унция през последната една седмица, а 10-годишните облигации на САЩ и Германия съответно с по 30 и 50 цента.

Сред книжата на Централна и Източна Европа облигациите на Турция, Румъния и Гърция поради допълнителни фактори поскъпнаха най-мощно с по 1.45 долара, 1.25 евро и 0.9 евро.

Българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, бяха подложени на безпощадна атака от страна на инвеститорите в резултат, на което цените им нарастнаха  с много голяма стъпка през изминалата седмица. Цените им отлетяха в небесата, а доходността им, бидейки в обратно пропорционална зависимост, се потопи до нови, невиждани дълбини.

Най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия - с падеж 2035 г., поскъпна с цели 1.6 евро и цената й вече е немислимите доскоро 120 евро за 100 евро номинал. Доходността й е 1.67% на годишна база. Ниво, което дори и най-смелите мечтатели не са си представяли. В началото на годината то бе 2.63 на сто. Поскъпнаха и книжата ни с падежи 2028 и 2027 г., при това с мощен темп от 0.8 евро. Доходността им всеотдайно продължи да дълбае дъното и вече е съответно по 0.67% и 0.49% на годишна база, което е с по 10 базисни точки по-ниско спрямо края на предишната седмица. По-краткосрочните ни книжа - с падежи през 2024 г. и 2023 г., също отбелязаха ръст на цените си съответно от по 0.13 и 0.02 евро, а доходността им загуби нови 2  базисни точки и вече е по 0.12% и 0.03% на годишна база. Доходността и на най-краткосрочната ни емисия се понижи с 1 базисна точка и със своите минус 0.13 % навлиза все по-дълбоко в червената зона.

Министерството на финансите упорито продължава да не пуска в обръщение нови емисии от държавни ценни книжа. Създалият се дефицит на пазара повиши цените и на книжата, търгувани на вътрешния  вторичен междубанков пазар, и респективно понижи носената от тях доходност. Най-дългосрочната ни емисия е с остатъчен срок до падежа  от осем години и вече се търгува с 1 лев по-скъпо спрямо предишната седмица  , а доходността й се понижи с 10 базисни точки - до 0.35% на годишна база. Вече и четиригодишните ни книжа нагазиха в червения сектор и се търсят при доходност от минус 0.03% на годишна база.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във