Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАРИЧНИЯТ ПАЗАР ЗАТЪНА В ЛЕВОВА ПРЕСПА

Банковите ни институции продължават да разполагат с надхвърлящи нуждите им левове по сметките си в БНБ. Общата им маса се задържа над 700 млн. лв., при положение че за нормалното функциониране на банковата ни система оптимална е половината от тази сума. Тя е необходима най-вече за поддържане на минималните задължителни резерви, които все още са 8% от привлечените средства, както и за осъществяване на разплащанията между банките и техните клиенти. Лихвените нива, на които се договаряха еднодневните депозитни и репо сделки, останаха приковани през цялата седмица на 1% на годишна база. В четвъртък и петък юридическите лица плащаха ДДС, данък печалба и данъка към общините. В резултат на това към сметки на Министерство на финансите в Централната банка се преляха големи количества левове, т.е. те излязоха извън полезрението на търговските ни банки и вече не участваха при разчетите за текущата левова ликвидност на кредитните институции. Намалелият ресурс доведе до покачване на овърнайт лихвите до около 1.3 процента. Въпреки това привличането на краткосрочен левов ресурс на междубанковия левов паричен пазар си остана изгодно. За сравнение, през март 2001 г. еднодневните депозити са се търгували при 3.18 процента. По активите си в щатски долари банките в момента получават поне 1.7%, а по тези в евро - 3.2 процента. Седмичните депозитни сделки се договаряха при около 2%, докато месечните - при над 3 процента. Учудване буди фактът, че въпреки сравнително ниската цена на ресурса банките, които привличаха левове, останаха относително пасивни и среднодневните обороти бяха много слаби. Дневната сума на договаряните сделки гравитираше около 65 млн. лева. Нека да не забравяме, че през януари тази сума беше над 90 млн. лв, а през февруари над 80 млн. лева. През наближаващата нова седмица големи плащания в левове, които да излязат от банковата система, не се очакват. За сметка на това през последните дни от месеца фирмите ще трябва да платят на хазната недовнесения чрез месечните авансови вноски за изминалата финансова година данък печалба. В същото време банките ще преведат годишните си вноски към фонда за гарантиране на влоговете. В резултат на тези плащания левовата преспа, в която е затънал паричният пазар, ще се стопи и лихвените овърнайт нива може дори да преминат 2-процентната граница. Вниманието на тези, които инвестират в ДЦК - основно търговските банки и пенсионните фондове, продължава да бъде приковано в дългосрочните съкровищни облигации. На вторичния пазар седемгодишните книжа се търгуваха в тесните граници между 6.93 и 6.98% годишна доходност. Емитираните през 2001 г. книжа със срок до падежа пет години се търсеха при 6.2% за януарската, 6.25% за априлската, 6.35% за юлската и 6.45 % за октомврийската емисия. При 6.5% можеше да се намери количество от тазгодишната емисия с такава срочност. Гвоздея през изминалата седмица заби аукционът за продажба на тригодишна лихвоносна емисия ценни книжа. Общата й сума е 50 млн. лева. На 4 март бе продадена половината. Лихвеният купон, начисляван и изплащан на всеки шест месеца, е 6.5% на годишна база. За предложените 25 млн. лв. номинал се състезаваха поръчки за 72.75 млн. лева. Достигнатата доходност се движеше между 5.6 и 6.03 процента. На 18 март БНБ ще проведе аукцион за продажба на поредния транш от емисия със срочност 7 години и 3 месеца, с падеж 20 май 2009 година. Предлаганото сега количество е 25 млн. лева. След успешната му реализация на първичния пазар ще останат за пласиране още 35 млн. лв. номинал. Така общата сума на емисията ще достигне 90 млн. лева. Те ще се олихвяват при 7% на годишна база, като с последното плащане ще се погаси и главницата. Първите 30 млн. лв. номинал се продадоха на 20 февруари при средна годишна възвръщаемост от 7.17 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във