Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАРИЧНИЯТ ПАЗАР СТАНА НЕРВЕН

На междубанковия паричен пазар вече се усеща притеснение от несигурността за състоянието на левовата ликвидност в банковата система. Основно заради предстоящото плащане на данъците. Трудно е да се предвиди точната сума, която до изтичането на този срок ще напусне банковата система. Допълнително напрежение внася и традиционното изчакване на последния момент. Управлението на ликвидността на всяка една от търговските ни банки е изправено пред много деликатната ситуация да вземе решение каква сума в левове по сметка при БНБ да поддържа, за да си обезпечи междубанковите разплащания, а също да подсигури поддържането на минималните задължителни резерви. Отличната оценка, която в продължение на четири месеца поставяхме на левовата ликвидност в банковата система, бавно, но сигурно отстъпва мястото на оценка добър. Основната причина за тази низходяща градация се крие в изплатените към средата на месеца вноски по ДДС, данъка върху печалбата и данъка към общините. В средата на март наличните средства на банките при БНБ бяха около 700 млн. лева. Тогава най-търгуваните еднодневни депозитни сделки се договаряха при около 0.6% на годишна база. След данъчните отчисления, които бяха платени до 15-о число от месеца, наличните средства се стопиха до малко под 500 млн. лева. Непосредствено след този период еднодневните депозити се търгуваха срещу малко повече от 2%, за да се понижат до 0.5 на сто в края на предишната седмица. През изминалите седем дни банковата ни система разчиташе на около 470 млн. лв. по сметки при Централната банка. В понеделник най-търгуваните еднодневни депозитни сделки се договаряха при 0.7% на годишна база. С приближаването на крайния срок за издължаване на данъците напрежението на междубанковия паричен пазар ескалираше, въпреки че наличните левове в системата оставаха непроменени. Лихвените нива, на които се договаряха овърнайт депозитите, се повишаваха, за да надскочат в края на периода границата от 3 процента. Това бе показател, че някои от по-големите данъчни субекти вече преструктурират наличностите си в основните обслужващи ги банки и са знак за началото на данъчните преводи. Всекидневните обороти се задържаха над 100 млн. лв. - факт, красноречиво доказващ все още доброто състояние на ликвидността в системата.Очаквам след издължаване на данъците към държавата и към общините наличната сума по сметки на банковите ни институции в Централната банка да се стопят до около 300 млн. лева. Тази сума е по-близо до границата от 200 млн. лв., при която за ликвидността в банковата система се определя като задоволителна и дилърите на паричния пазар започват да се чувстват некомфортно, защото обезпечаването на междубанковите разплащания и поддържането на минималните задължителни резерви вече стават изпитание за тях. Ето защо не изключвам вероятността през следващия седемдневен период еднодневните депозитни сделки да се договарят и при около 10 процента. През изминалата седмица на първичния пазар бяха предложени за продажба тримесечни държавни ценни книжа. Съкровищните бонове са безлихвени, като общата им сума от 12 млн. лв. номинална стойност се продаде изцяло. За покупката на книжата първичните дилъри и техните клиенти подадоха поръчки за 19.62 млн. лева. Достигнатата средна проста годишна доходност от реализацията на книжата бе 2.56 процента. Това е и новата стойност на основния лихвен процент, влизащ в сила от датата на емисията - 26 март 2003 година.На 31 март Българска народна банка ще проведе аукцион за продажба на останалото количество десетгодишни лихвоносни съкровищни облигации от отворен тип. Общото им количество трябва да достигне 50 млн. лв. номинална стойност. Първият транш от 30 млн. лв. бе пласиран на 8 януари. Тогава достигнатата средна годишна доходност беше 6.93 процента. Сега за продажба се предлагат оставащите 20 млн. лева. Нека да си припомним, че лихвеният процент, при който ще се начисляват и изплащат лихвите, е 7.5% на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във