Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАРИЧНИЯТ ПАЗАР СЕ УСПОКОИ

Успешният старт на новата национална платежна система RINGS успокои междубанковия паричен пазар. В края на май всички участници на пазара бяха малко или много притеснени от предстоящия пуск на новата ни платежна система, въпреки че тя е напълно съобразена с европейските стандарти. Допълнително напрежение се създаваше и от факта, че първите два дни от живота й - 2 и 3 юни, съвпадаха с последните два от поредния едномесечен период, през който банковите ни институции трябваше да регулират салдата си при БНБ съобразно изискванията за поддържане на минимални задължителни резерви с решението си търговските банки да могат да превеждат евро по сметките си в БНБ с вальор същия работен ден и да се възползват от дадената им отпреди опция да продават валутата на Централната банка срещу лева поуспокои духовете. Една от привилегиите на новата система е възможността банките с по-малко средства да обезпечават междубанковите си разплащания. Това беше една от причините лихвите на междубанковия паричен пазар да се понижат от 8%, каквото бе нивото им в края на предишната седмица, до под 1% през тази. Допълнителен стимул за спада на лихвените равнища бе, че по сметките на банките постъпиха средства за изплащане на пенсиите, които в рамките на изминалата работна седмица достигнаха общата сума от 150 млн. лева. Мълвата, че от началото на следващата седмица левовата ликвидност в банковата система постепенно ще се подобри с близо 200 млн. лв. окончателно смъкна лихвите под 1 процент. В четвъртък дойде поредната добра новина за България: международната рейтингова агенция Moody's повиши дългосрочния кредитен рейтинг на страната в местна и чуждестранна валута с два пункта. Основание за това покачване на рейтинга ни отново е дало намаляващото съотношение дълг към БВП, подобрената ликвидност на страната ни, както и трайното доверие във фискалната политика на правителството. Със същите аргументи миналия месец SP първа повиши рейтинга си за България. Но повишаването на доверието на рейтинговите компании в страната ни не оказа влияние върху местния паричен и дългов пазар, защото засега той остава малко встрани от тези новини. Намаляването на базовата лихва на Европейската централна банка с половин процент - до 2%, и възможността банките ни да продават евро срещу левове на БНБ ще окажат съществено влияние върху лихвите на междубанковия паричен пазар. Очакванията ми са те да се задържат стабилни и на нива, гравитиращи около 2-та процента. На 2 юни Българската народна банка проведе третия и последен аукцион от предвидените в емисионния календар на Министерството на финансите, чрез които общото количество от 75 млн. лв. номинална стойност петгодишни държавни ценни книжа трябваше да се пласират на първичен пазар. Купонните плащания по тях ще се начисляват при 5625% на годишна база и ще се изплащат два пъти годишно. Регистрираните от Централната банка поръчки за участие достигнаха 49.45 млн. лева. Достигнатата средна годишна доходност отговаря на чиста цена от 100.4 лв. за 100 лв. номинал и се установи на 5.52%, при достигнати 5.53 и 5.49% съответно на първия и втория търг през месеците януари и февруари. Непосредствено след плащането на книжата на 4 юни, в резултат на очакването левовата ликвидност в банковата система да се подобри дълготрайно, цената им се повиши до 101.72 лв. за 100 лв. номинал, т.е. доходността им се понижи до 5.2 процента. Доходността на държавните книжа със срок до падежа по-малък от три години, на вторичния пазар се понижи от 5 до 4.7 процента. Седемгодишните ценни книжа се търсеха вече и при 5.7% годишна доходност, след като доскоро сделки с тях се регистрираха при 6.2 процента. ДЦК със срочност девет и десет години се търсеха при 6 и 6.1% годишна възвръщаемост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във