Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАРИЧНИЯТ НИ ПАЗАР ВЕЧЕ Е В ЕВРОПА

Паричният ни междубанков пазар вече е в Европа, след като на свое заседание управителният съвет на Българска народна банка въведе, считано от 7 юни, единен фиксиран курс, при който отсега нататък Централната банка ще сключва сделки за покупко-продажба евро срещу левове. По Закон тя е длъжна да купува и да продава без ограничения на територията на Република България евро срещу левове по строго фиксиран курс от 1.95583 лв. за 1 евро. Така на практика пред търговските банки се откри уникалната възможност в ситуация на временни ликвидни затруднения да могат да захранват банковата система със свежа левова ликвидност, като продават авоарите си в евро, които се намират по сметките им в първокласни европейски банки, и то без каквито и да е допълнителни разноски по такси и комисионни. Това решение също така им дава шанса в ситуация на отлична левова ликвидност да закупят обратно от БНБ продаденото по-рано евро, и то при същия фиксиран курс от 1.95583 евро за един лев, т.е. без никакви курсови разлики.Преди влизане в сила на това решение лихвените проценти, при които се договаряха депозитните сделки на междубанковия паричен пазар, се колебаеха в широкия диапазон от 0.5% на годишна база (когато има свръхлевова ликвидност в банковата система) до близо 10% на годишна база в моментите на временни ликвидни затруднения.Веднага след влизане в сила на това решение лихвените нива, при които се договарят най-търгуваните еднодневни депозитни сделки, се устремиха към лихвените проценти, при които се договаря евров ресурс на международните финансови пазари, които пък от своя страна изцяло се съобразяват с лихвената политика на Централната европейска банка. От началото на настоящата година овърнайт депозит в евро неизменно се договаряше при около 2.05% на годишна база. Откакто България въведе валутния борд, на Българска народна банка й беше иззет типичният за всяка централна банка инструментариум за регулиране на вътрешния паричен и валутен пазар. Така например БНБ няма право да предоставя кредити на търговските банки освен в случаите, когато ликвиден риск заплашва стабилността на банковата система. Законодателят не е дефинирал точно и ясно какво е ликвиден риск и поради тази причина на практика централната ни банка няма право да рефинансира банковата ни система, т.е. тя не може пряко да осъществява операции на открития междубанков паричен пазар и да влияе върху лихвените проценти, при които се договаря левовият ресурс. Отсега нататък пряко влияние върху лихвите на нашия междубанков паричен пазар ще оказват решенията на Европейската централна банка и провежданата от нея лихвена политика. През последните няколко години основната лихва, прилагана от ЕЦБ на официалния открит паричен пазар при операциите за рефинансиране на банките, дисциплинирано се колебаеше около 3-те процента. Тя стартира от 3% през 1998 г., за да достигне най-високата си стойност от 4.75% през периода октомври 2000 г. - април 2001 г. и отново да се понижи до сегашното си ниво от 2%, което е в сила от юни 2003 година. Докато банките ни разполагат с достатъчно евро по сметките си при своите кореспонденти, с които да могат пряко да влияят върху левовата ликвидност на междубанковия пазар и лихвените проценти по най-търгуваните овърнайт депозити, няма съществено да се отклоняват от тези по еврото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във