Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАРИ КАТО ВЕСТНИЦИ

Левовите парични наличности в банковата система, поддържани по сметки в Българската народна банка, като че ли нямат свършване. Въпросът е докога ще бъде така.След като Централната банка обяви, че смятано от 1 октомври 2004 г., половината от левовите касови наличности вече ще се признават за минимални задължителни резерви, търговските банки бяха принудени да завишат наличностите си по сметки в БНБ с близо 160 млн. лева. Всъщност целта на това ограничение беше да се изтеглят живи пари от банковата система и по този начин да се охлади ентусиазмът на банките да кредитират. Тази мярка обаче не даде желания ефект. В резултат на това управителният съвет на БНБ взе решение от 6 декември миналата година касовите левови наличности въобще да не се признават за резерви. И банките бяха принудени да увеличат още веднъж левовите си наличности в БНБ. В същото време базата, върху която банките трябва да заделят резерви, беше приравнена. Така от всички привлечени средства - независимо дали те са със срок до или над две години до падежа, вече се отделят за резерв 8 процента. Вследствие на тези мерки банковата общност в момента заделя близо 500 млн. лв. повече по сметките си в БНБ, отколкото през пролетта на 2004 година. Трябва да се отчете фактът, че в същото време растяха и привлечените средства от фирми и граждани. В момента привлечените средства са общо 16.2 млрд. лв., а в края на април 2004 г. те бяха 13 млрд. лева. Тогава търговските банки бяха принудени да заделят като резерви по около 650 млн. лева. Сега със същата цел те отделят вече 1.3 млн. лева.Към момента банковата общност се справя повече от отлично с новосъздалата се обстановка. Факт е, че в момента дилърите на паричния пазар разчитат на около 1 млрд. лв., както и на близо 600 млн. лв. по валутните си сметки в БНБ. С тези средства те изпълняват, че дори и преизпълняват, изискванията на БНБ за задължителните минимални резерви. Банките оперират в тази ситуация вече четвърти месец и това е основната причина овърнайт лихвите да са на сравнително ниските равнища от около 1.9% на годишна база. Практиката показва, че този сценарий се повтаря вече четвърта година. Обикновено в края на календарната година Министерството на финансите превежда към сметки на бюджетните разпоредители в търговските банки част от натрупания през годината излишък. Тези средства след това се разходват за доставени от техни контрагенти стоки и услуги и така те трайно остават в банковата система. Едва в края на март под формата на платени годишни изравнителни вноски по Закона за корпоративното и подоходно облагане този левов ресурс отново напуска банките и се насочва към единната бюджетна сметка, поддържана единствено в БНБ. Едва тогава и лихвените нива по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки, сключвани на междубанковия паричен пазар, стават по-високи от тези по щатските долари и еврото на международните финансови пазари. Те трябва да са по-високи, защото както несигурността в родната валута, така и нивото на инфлацията в страната ни е по-висока от тази в Щатите и в Европа. Фактът, че вече четвърти месец лихвата по левовите депозити е най-ниска със своите стойности от 1.9% спрямо лихвата по еврото (2.05%) и тази при доларите (2.6%), сам по себе си говори, че има нещо нередно. Съвсем скоро очаквам да видим значителна корекция в така създалата се ситуация и лихвите по левовите депозити, договаряни на родния паричен междубанков пазар, да станат ако не осезателно по-високи, то поне равни на тези по еврото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във